Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2008 11:53 - Съдбата на трезвеника
Автор: verde Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1803 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 07.04.2008 12:03




Аз не пия. Изобщо не пия алкохол. Не се хваля, но и не се срамувам от това. Освен това съм жена, което пък предполага, че на мен по-трудно ще ми бъде простено да се излагам, да говоря глупости, да се превръщам в жалка гледка и каквото се сетите там последствие на прекаляването с алкохола. Много жени биха възнегодували срещу това мое изказване, обаче това си е чиста житейска истина.

Мъжът като се напие, изцепките му скоро се прощават и забравят от неговата жена (стига да не са навик), приятелите му се шегуват добронамерено, пък и винаги си има компания от пияни глави. Но жената като се напие става изключително грозно и неприятно на глед, допир и мирис явление, та даже и на слух, защото става креслива, ревлива, заядлива – с една дума: отвратителна. Не е женствено да си пияна, да смърдиш на бъчва. Това изобщо не се припокрива с представата за нежна, красива, ласкава, мила, привлекателна жена – любовница, съпруга, майка... Каквато и роля да ни е отредил живота, едва ли най-добрата е на пияница.

 

Освен че не пия, не обичам хората около мен да се напиват, изобщо да не си знаят мярката в поведението.

И тъй като съм вечният трезвеник, аз съм и вечният шофьор, прибиращ по домовете пияните в компанията. Малко гадно, но съм свикнала, пък и не ми е толкова голям проблем да врътна някое и друго кръгче с колата в повече.

 

Вчера, ден неделен, отреден от Бог за почивка, ми се наложи да участвам в едно събиране, което тръгва добре, но накрая ме докара почти до рев. Причината беше проста: около 10-12 бутилки бели и червени вина, последвани от някаква отлежала Metaxa или нещо такова.

 

На обяд отидохме с мъжа ми и неговата леля (65-годишна, със страхотно чувство за хумор, обожаваща мръсните вицове и всякакви пикантерии свежарка) в къщата на негов приятел, на когото жена му и децата са временно в чужбина. Моят мъж отиде да доведе още един приятел и жена му, които накрая трябваше аз да закарам до дома им. Така се случва – всички от компанията пийват и аз ги извозвам по домовете, нищо необичайно.

 

Поводът за събирането беше един калкан. Забравих да спомена, че не обичам и риба – нито да я ям, нито да я пипам, нито да я готвя. Затова дойде и лелята на мъжа ми. Тя наряза и изпържи калкана, а аз се заех с останалото – да направя салатки, да наредя масата, т.е. ние двете по стечение на обстоятелствата бяхме домакините на събирането, макар и в чужда къща. Е, аз съм си оправна и обяда течеше весело и приятно, въпреки, че приятелят-истинския домакин, беше забравил, че аз не ям риба, затова не беше осигурил за мен нищо друго. Нямам навика да правя фасони, затова се задоволих със салата и парче кашкавал.

 

Обаче скоро празните бутилки от вино започнаха скоростно да се увеличават, мъжете минаха на пури, с които решиха да ме удушат (споменах ли, че не пуша?). Лелята на мъжа успя да се внедри в средата, като запали и тя цигарка. Ех, няма как, ще ги изтърпя, ще отворя прозорец отвреме – навреме. Мъжът ми е непушач, но понякога припалва пура. Изобщо не му отива, ама пуста мъжка краста....

 

Мацката-гостенка очевидно не знаеше къде й е мярката в пиенето, защото след като обърна N-брой чашки бяло и червено вино, се оля тотално – запелтечи, заспа на масата, та се наложи да я влачат като парцал до един диван, където спа 1 час и отърва компанията от „чаровното си присъствие”. Ама шило в торба не стои – пияната се събуди и се дотътри на масата. И като започна да ръкомаха, да врещи, да пули очи....то не беше заяждане и плещене на глупости, то не беше тряскане по масата, прекъсване на говорещите... ужасна, жалка, отвратителна гледка. А преди да се напие, тая жена ми изглеждаше доста умна и стабилна. Уви, от сега нататък, всеки път, когато я видя, ще си представям клюмащата й в чинията глава и пълната излагация пред хора, които не й бяха виждали резила преди.

 

Сигурно мнозина, четейки,  ще си кажат: Е, какво пък толкова, кой не се е напивал, нищо ново под слънцето! Голяма работа, жената ще изтрезнее и все едно нищо не е било! Какво толкова се учудва тази, трезвеничката, страшна моралистка се извъди! Аман от тия, дето не пият и само дават определения на хората, които са се почерпили леко.

 

Обаче дори стабилно пийналия ми мъж беше отвратен. Защото тая жена не е болна, за да й е простено. Тя просто не умее да се контролира, не знае кога да спре и се докара снощи до състояние, при което не знаеше какво говори, затова обиждаше партньора си, държеше се грубо, а той проявяваше невероятно търпение и самообладание, въпреки, че и той беше изпил не малко алкохол. Само че не е нормално жената да се превръща в свиня. Извинете ме за израза, но не виждам друг по-подходящ. Не вярвам на приказката „Пияна булка, весела къща!” Беше гадно, противно, не беше достойно за уважение или извинение.

 

Мъжът ми помоли компанията да се приготви да си тръгваме, защото взе да ми омръзва да гледам и слушам глупости. Но никой не се съобрази с молбата ни. Пияната кучка заяви: „Ми аз пък няя си ходя! Тук ми харьесвааа! Ей, Митьо, нальей ми вино!” Домакинът налива, хили се и си мърмори: То пиенето не е за всеки.....

 

Съобразявам се с приятелите на мъжа ми, за да се чувства той комфортно и да не го излагам и злепоставям. Ха! Говоря за излагане, майко мила!!!! Какво да каже онзи с пияната жена?

 

Към 20,30 часа закарах лелята до дома й. Все пак е по-възрастна, имаше нужда от почивка жената, пък и исках да се измъкна за малко от големия хол, в който се бяхме затворили вече 8-9 часа, и да подишам чист въздух. Трябваше да си овладея нервите, за да не катастрофирам някъде, шофирайки в дъжда и тъмнината.

 

Връщам се, като преди това бях изчела по телефона конско на мъжа ми. Бях побесняла и не можех да понасям нищо и никой, особено пияни хора. Но няма как – върнах се да прибера почерпените.
Мислех, че веднага ще се вдигнат и ще тръгнем. Уви, каква наивница съм! На тях им е готино, а аз съм като досадна конска муха, която жужи около тях. Само моя милост гледаше с очите на човек, който като погледне към часовника, наистина вижда и осъзнава колко е часа, може да мисли и има някакви задръжки.

Компанията продължи да бистри политиката, а домакинът – да спори с пияната кокошка, ей така, за спорта – тя да се пали, той да се хили насреща й и да я дразни. Цялата простотия продължи до към 23 часа, кога вече тотално ми падна пердето, станах и на висок тон обявих, че ми е писнало никой да не се съобразява с мен, не мога да издържам и си тръгвам, а който иска, да ме придружи. Който иска да пие още, да си ходи с такси.  Най-после задниците започнаха да се надигат от столовете, наквасилата се умница-хубавица запреплита крака навън и с дружни усилия се озовахме в колата. Карах като бясна, независимо от времето навън и дупките по пътя. Никой не посмя да ми направи забележка, явно въпреки алкохола бяха забелязали, че съм като буреносен облак, а и тона ми не беше никак дружелюбен.

 

Закарах ги, те се изсипаха от колата, бързо стигнах до нас и вече бях със сълзи на очите от нерви и яд. Заявих на моето мило съкровище, че повече не желая да участвам в подобни събирания, продължаващи над 3, максимум 4 часа. Който иска да си виси до късно, да си ходи с такси. Обаче аз няма да се вживявам в ролята на обслужващ персонал и шофьор, да жертвам целия си почивен ден за кефа на някакви там....хайде да не ги обиждам повече.

 

Ох, добре, че същото това мило съкровище си има своя начин да ме успокоява, когато съм изнервена! Затова си го обичам.

 

Сега съм много по-добре! И съм усмихната, въпреки че съм изморена J

 

 




Гласувай:
0



1. анонимен - Ужасно
07.04.2008 12:06
Мразя гостита, продължаващи повече от три часа. Супер изтощително и изнервящо, разбирам те напълно.
цитирай
2. krotalka - Ужасен ден си имала!
07.04.2008 12:30
Моите съболезнования. Аз моите гости, като ми омръзнат ги гоня с думите "Пък на хората гостите, от кога си тръгнахаааа". Аз си знам мярката 2 бирички и толкова, ако съм ги изпила - минавам на безалкохолно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: verde
Категория: Други
Прочетен: 242180
Постинги: 32
Коментари: 285
Гласове: 585
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031