Много обичам фразата „Да се хванем за зелено..”. Обичам я по няколко причини:

-         чисто български начин да изразим надеждата и доброто си настроение от факта, че сме преживели зимата (не се обиждайте, скиори),

-         обожавам зелена салатка,

-         опитвам се да живея еко,

-         освен това ходенето бос/а по зелената трева е страхотно удоволствие (който не го е изпитал, да пробва)

И така...хванахме се за зелено!

Ей, хора, душата ми пее! Напук на гадните новини по медиите, напук на мръсотията, прахоляка навсякъде, напук на препълнените кофи за смет и колите по тротоарите, по градинките, по улиците, по шосетата, къде ли не! Не ми се мисли и говори за негативните явления в живота на българина. Всеки ден темата се предъвква от куп журналисти от сутрин до вечер - мрачно, дори отчайващо.

Но на мен ми се говори за друго – за удоволствието от живота, за настъпващата пролет, за малките нещица, които ни зареждат с положителна енергия и ни карат да се усмихваме.

Тази сутрин например, се почувствах заредена от:

- птиците, които пееха от дърветата в парка до апартамента ми

- сутрешната прегръдка на мъжа ми, смеха му в 7,15 сутринта, когато повечето хора мърморят, тътрейки се към банята

- слънцето

- цъфналите дървета и зюмбюли в градинката на кооперацията ни – друго си е да мирише на хубаво!

- червеното яйце, което ми донесе колежката (тя е арменка, арменците празнуваха Великден вчера)

- черния шоколад, който бях забравила от петък в чекмеджето на бюрото си (ох, обожавам го! Шоколада, де!)

- усмивката на Бурканче и страхотния й постинг! Поздравявам я за смелостта да прехожда в студа из планината. Тя е моят герой! Храбро се сражава с клони, сняг, кал и камъни!

- пухкавия котарак на съседите, който обича да го галя, може би защото усеща, че аз обичам да го галя J

- любимото ми радио Jazz FM (не да се опитвам да го рекламирам, просто ме кефи тази музика: Майкъл Бубле, Стиви Уондър, Арета Франклин и кой ли още не, да не изброявам, че се отплесвам...)

 

Дано виждам повече усмихнати хора, защото иначе ми развалят деня намусените лица! А аз искам да живея, осмисляйки всеки безценен миг, да се радвам на живота, на любовта си, на здравите си родители и роднини, на готините приятели, на палавите си племенници и даже на дебелото бездомно куче в градинката, на което добри хора са направили колиба, а аз му нося кокали J, щото ме кефи, че лае само по гълъбите, ама не ги гони. Сигурно са му приятелчета!

 

 

Обожавам да чета положителни неща и много се радвам, че има такива хора около мен :-)
Не съм герой, но като оставим настрана мокрите крака от вчера, разходката беше страхотно удоволствие.
Хайде и да пишеш повече.

най-добросъвестно обещавам да пиша по-често!

А честита пролет :-)
Jazz FM ми е много любимо и на мен ... от едно известно време....
А дебелото куче гаранция, че лае гълъбите заради коричките, които им хвърлят бабичките, ама го мързи да ги гони.. :-) Може би защото му носиш кокалчета.... ;-)

Поздравления, че си станал фен на Jazz FM. Слушам го от около 2 години, преди това нямах никакъв усет за джаза като стил музика. Обаче с годините човек може и да поумнее, та ето ме сега - отворих се на джаз, соул, фънк. Музиката трябва да облагородява, а не да затъпява. Затова край, вече не слушам бозата, която се лее от другите радиостанции - навсякъде едно и също по цял ден.

Френското онлайн радио La radio de la mer също е много приятно. Подбират хубава музика - downtempo, bossa nova, jazz, chill, lounge.
На този адрес може да го откриете. http://www.laradiodelamer.com
Добре дошла. :) Спечелихте ме с откровението за прослушването на джаз музиката. Защото и моето откритие е от около 3 години - съвсем скоро. :) Поздрави с нещо много любимо: Ella Fitzgerald Feat. Louis Armstrong - Autumn in New York. :)

благодаря за сайта, много добра идея! Благодаря и за поздрава!! Ако трябва да съм честна напълно, голяма заслуга за насоката ми към джаза има моя мъж. Той е музикант и откакто съм с него имам чудесната възможност да открия за себе си усещането, което дават невероятните гласове на старите джаз-величия и по-съвременните такива. Признавам си - с какъвто се събереш, такъв ставаш! :-))) В моя случай - за добро!