Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....

Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка

                                               (втора част)


.....Нещата тръгнаха от тук: нали бяхме приятелки, отидохме с нея в един пиано-бар, хем аз я замъкнах там. Аз намерих места на пианото (рояла, де), седнахме, вярно, че тя поръча и плати питието ми, ама сега... какво толкова, тя има пари, нали работи, няма да я жаля я, нека плаща! Един готин тип дойде при нея, гука й нещо....Вбесих се - аз бях шармантната и фаталната, не тя, дето се беше домъкнала по дънки, а аз бях облечена с дълга бяла пола, с дълги до раменете обици, с нови обувки, нов бял потник (наметнах се с шал, да не ми личи, че не си бях бръснала мишниците, ама на всеки се случва)...Абе, бях и винаги съм била по-готината, а той я хареса нея, моля ти се! Ужас! Тоя човек очи нямаше ли? И тъй като чаровния пианист нещо не ми обърна внимание (май певицата му беше гадже и не е искал пред нея да ме ухажва), реших, че не е зле аз да взема нещата в свои ръце и да си побъбря с готиния мъж, който странно защо се залепи за невзрачната ми приятелка С.  Смело го заговорих, направих му комплимент, после поисках да му направя един бърз хороскоп и още по-бърз психологически тест (хм, нали съм дипломиран психолог все пак, кво значение има, че минавах с 3 на изпитите), дори му предложих да го закарам у тях, щото съм с колата на баща ми.  А тоя мръсник взе, че продължи да ухажва тая мухла С. Тя ми взе мъжа, мамка й! Аз го исках, а тя го взе. На всичкото отгоре нагло после продължили да се срещат, дори сега живеят заедно. Е как стават тия, бе моме? Нали по баровете не можеш да срещнеш свестен мъж, а? Ебаси предателката!  Няма да й го простя никога! Прибрах се у дома, наревах се, на другия ден спах до 4 след обяд и като станах, ми просветна, че всичките ми проблеми идват от един източник: онзи боклук С.! Тя ми беше направила магия и ми открадна късмета, открадна ми съдбата, същото ми каза после и една врачка.  Е, аз не че вярвам на врачки, но тая позна! Аз нямах приятелка, имах змия в пазвата си. Бях потресена. Тая мръсница С. толкова дълги години се преструваше, че ми е най-добрата приятелка....Правеше толкова неща за мен, а то е било от лицемерие, гнусна лисица! Какво правеше за мен ли?  Например: даваше ми пари всеки път като закъсам (а баща ми вече не иска и за цигари да ми дава, камо ли за дънки на Пепе Джийнс или обувки от Витошка, все пак аз не съм коя да е, че да се обличам от Пиротска, той ми вика да си търся работа, щото неговата заплата  не стигала да издържа семейството, мама също не работи), даже не ме натискаше да й ги връщам, ама аз и не съм обещавала да й ги върна, тя работи, може да си изкара пак, а аз нямам работа. Други примери: возеше ме с колата си и не ми искаше пари за гориво, нали сме приятелки; даваше ми дрехите си, за да ходя по срещи с момчета, на сватби, на бар (не всеки път съм й ги връщала изпрани и здрави, ама майната й – тя ще си ги изпере, ще си купи нови парцали),  подаряваше ми всичко, което харесам от гримовете, бижутата и козметиката й, ревях на рамото й дори в 1 часа през нощта, купуваше ми ваучери за мобилката, та да говоря с гаджетата, винаги ме черпеше, аз нали съм все без пари, и още куп други неща, но какво се оказа? Всичко е било лицемерно, тя ми е завиждала цял живот и затова ми е взела късмета, направила ми е черна магия да не видя любов. Всички мъже от няколко години ме зарязват. Казват, че съм била обсебваща, като кърлеж, като камък на шията им, че съм била мързелива, капризна, че съм се правела на много умна, с  изисквания и претенции, самочувствие без покритие, искала съм скъпи подаръци и луксозни почивки по курортите. Глупости, пълни, пълни глупости, аз не съм такава!!! Всъщност тези мъже до един ме обичаха, просто нейната магия ги е гонела от мен. Тя е виновна, само тя! Виновна е за всички проблеми в живота ми. Е, вярно, че често тероризирах мъжете, които се опитваха да се разделят с мен, като им звънях по телефона от скрит номер по 100-200-300 пъти на ден. Голяма работа, че им пишех по 80-100 смс-а, в които бълвах куп цинизми по техен адрес, но то е било от любов, а освен това мразя да не ме харесват и да ме отблъскват... Приложих тоя номер със смс-ите и звъненето и на тая гад – С. Побърках я навръх рождения й ден. Дано да съм й го съсипала напълно. Пожелах й в един смс да й се върне тъпкано магията и всички мръсотии, които ми е правила, да е нещастна, да я зареже мъжа й, защото всичко се връща на този свят. Ще каже някой – ама ти самата кълнеш, то ти се връща на теб. Да, ама тя явно първа е започнала. Няма начин да е друго. Иначе от къде ще ми идват проблемите, ако не от нейната негативна енергия, насочена към мен – нейната честна и безкористна приятелка....

Ох, какви лоши хора има на тоя свят!!! В друг смс й казах какво мисля за нея – че е евтина пачавра, че е долна, проста, злобна и тъпо парче. Заслужи си го – толкова години се преструва, че ми помага. Е да, ама аз няма да й върна нито лев от това, което й дължа, ей така, да й е гадно. Всъщност нищо не й дължа. Точка.

Отивам да изпуша една цигара, че се нервирах, като се сетих за тая магьосница С. Друго исках да кажа, по други теми да говоря за себе си, ама като се поуспокоя, ще продължа с мемоарите.

(следва продължение....Вие какво, да не мислите, че живота ми е скучен? Има още да четете....)