Тази сутрин се самонаказах, като тръгнах за работа с колата си. Попаднах в такова чудовищно, непомръдващо, заклещващо задръстване на Сточна гара, че вече окончателно реших - трамвая и пеша. Хем по-здравословно, хем по-евтино. Изгорих си и малкото останало гориво, скъсах своите и на куп други хора нерви, закъснях за работа с 1 час и 20 минути. Нямаше как, трябваше да стигна до заветната си цел - офиса, който е доста близо до Сточна гара. Но тъй като близо 20 минути престоях на едно място вътре в колелото на кръстовището и дишах изгорели газове, успях някак да се измъкна и да заобиколя по моста Чавдар, през кв. Хаджи Димитър, за да пристигна на работа след 1 час. Това е като да тръгна от центъра на София за Младост и за по-пряко да мина през Пловдив. Защото за час и нещо се стига именно до там.

Странно, обаче, този път нито псувах, нито пухтях срещу управници, общинари и пътни полицаи (поне не в онези дълги минути), а съжалявах и съчувствах на тези като мен, които бяха тръгнали с коли, за да стигнат до...любимата ни Сточна гара. Евала на този, който е проектирал такива кръгови кръстовища като Сточна гара и Руски паметник. Караш, оглеждаш се като гърмян заек във всички посоки, за да следиш да не те ударят, да не удариш някой, да не преминеш на червено или да не пропуснеш някой безумен знак. Избива те ледена пот, докато преминеш невредим. 

За капак се ремонтира моста между бул. Сливница и ул. Раковски. По-точно е затворен за ремонт. Работещи там не се виждат, но едно нищо и никакво мостче задръства най-редовно и без друго ужасното кръстовище по-надолу.

А за "втори" капак - на Сточна гара бяха закъсали (или просто спряли, не знам причината) 3 тролейбуса. Стояха си празни като паметници. Пътниците отдавна се бяха изнесли пеша кой на където свари. Кошмарът, естествено, веднага се пренася на всички съседни улици и булеварди, задръстват се и алтернативните маршрути, които в раойна май не са много, защото тук може да се приложи прословутата мисъл "Всички пътища водят към Рим" в софийски вариант - Всички улици водят към Сточна гара!!!!

Все се чудя как се оправят хората в т.нар. "западни, развити" страни?! Ние ли тепърва ще откриваме топлата вода? Освен това, ако имаше спешен случай, как би преминала линейка, пожарна или полицейска кола през това "заплетено кълбо", в което участвах тази сутрин? Дори да исках да направя място на бързащата линейка, не бих могла, а и всички останали.  Както може би се досещате, никъде не се видя пътен полицай, който да помага по отпушването на задръстените улици. Господата с фуражки в такива моменти се кротват някъде, където няма видими проблеми, а може да се "докара некой лев". По тази тема се е писало безброй пъти  и сигурно ще продължават да пишат възмутени хора като мен. Но наистина има от какво да се възмущавам (сега вече, докато пиша). Защото полицаите все ги няма там, където има нужда от тяхната намеса и помощ. 

Например, те затварят улици, когато има футболен мач, без значение, че създават куп неприятности на живеещи и работещи в съответния район. Е, наредено им е, разбира се. Но защо изобщо се издават разни безумни заповеди? Какво ме интересува, че имало мач, че имало бесни фенове?? Защо трябва аз да съм потърпевша, заради любителите на мелето преди, по време и след футболен мач? 

Една затворена улица означава цял задръстен от стотици автомобили район. На всичкото отгоре знакът, който показва, че улицата се затваря временно, е сложен точно преди полицейската кола, в края на самата улица. Стигаш до там, те те спират и се почва разправията. Иначе, втори вариант - спираш преди чичко полицай и се опитваш да върнеш назад (ако няма и други коли след теб), да обърнеш някак си и да се спасиш в съседните, най-често еднопосочни улици. И нарушаваш. Е как няма да нарушаваш?!? 
А ако не си сам, а след теб се набутат още 10 коли, докато всички шофьори дружно осъзнаете, че сте се оказали в "задънена" улица - задънена от навъсени полицаи, които като ги питаш как, от къде, по дяволите, сега да минеш, вдигат рамене, защото това не било техен проблем....Мистерия, както каза уважаваната от мен г-жа Ганчева...

Ама какво ли пиша и аз...има една приказка: "Кат ми пееш Пенке, ле, кой ли ми те слуша?"

да идвам на работа с кола.Ние винаги откриваме топлата вода, докато я разхлаждаме.ПОздрави за поста!

всеки ден пътувам в едната посока от 20 до 40 минути и никога не знам колко точно ще ми е пътя; няма логика в задръстванията и пиковите часове в столицата ни - когато и да тръгнеш, все е гадно; да, ама нещо не ми се ходи с градски транспорт на работа и обратно всеки ден в маршрута - център-младост 4...

те нещата са навързани - неудобния, претъпкан, мръсен и ненавременен градски транспорт, ужасните маршрутки, задръстените от хиляди коли улици, дупките, неработещите светофари, дивите, изнервени шофьори, често безразсъдните пешеходци....всички сме в кюпа. Но в един съвременен, модерен град градския транспорт би бил една много добра алтернатива на собствения автомобил, за който трябва да потърсиш и място за паркиране. За момента в София е мъка придвижването, всеки го знае и се чуди кое зло да избере - автомобил, маршрутка, градски транспорт - все неудобно!

от началото на седмицата пътувам по един час. Банишора-Дружба.И обратно. Това е положението.Цялата промишлена част на града е затворена и трафика минава през центъра.Искам да няма кмет поне да знам,че сме на самотек и всеки се спасява.Щото и без това е джунгла.И вече си мразя града.