Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2008 13:32 - Български парадокси
Автор: verde Категория: Други   
Прочетен: 4123 Коментари: 6 Гласове:
0



 

Ей, това, българите, сме страшно племе. 
Имаме си едни такива интересни национални черти на характерите, които избиват в парадоксални навици и поведение. Често се чудя на случки, които сигурно само тук ги има. Може и да не съм права, не познавам много чужденци, за да правя задълбочено сравнение, но все ми се струва, че н
e съм далече от истината. За съжаление.

 

Парадокси колкото щеш! Ето само няколко примера от ежедневието на обикновения българин:

 

Вчера влизам в магазин за обувки на ул. Граф Игнатиев. Магазинът – лъскав, обувките – скъпи. Харесвам си един модел и искам моя номер, за да пробвам. Но тъй като е топло и аз съм по чехли на бос крак, продавачката ми казва, че се пробва само с чорап. Аз не планирах търсене на обувки за деня, затова и не си носех чорапи в чантата. Но и повечето хора не го правят, когато навън е почти 30 градуса. Затова моля продавачката да ми продаде един чифт тънки чорапки, а тя отговаря смутено: „Миии, нямаме! Свършиха!” . Е, тогава няма да купя! Няма начин да се накарам да търся по улицата магазин, в който да ми продадат чифт тънки чорапи за има-няма 1 лев и после да се върна пак в същия магазин. Явно шефът дреме. Колко му е да купи един кашон чорапи и търговията да върви по-добре?!? Но свършили. Съмнявам се, че изобщо е имало. Това е все едно да продавам сирене, обаче да карам клиентите от вкъщи или другаде да си носят амбалажна хартия. Или в ресторанта сервитьорката да ме кара от вкъщи да си нося салфетки и прибори, да речем. Страшни търговци сме! Да ни завидят и турци, и араби и всички прочути в търговските умения!

 

 

Случка, преживяна от брат ми:

 

Отиват с колеги в командировка по Черноморието, сядат в кръчма, един от тях иска от сервитьорката джин с тоник. Пита какви видове джин предлага заведението. Момичето казва, че ще пита шефа. Чудно тя за какво ли е там!?!? След малко идва един чичка с вид на мазен пехливанин, по потник, гледа страшно към клиентите. В едната ръка държи бутилка джин, но ниско долу я размахва, сякаш е бухалка...

Пита със стръвен поглед: Кой тука иска джин?

Стреснатото момче отговаря плахо: Аз!

Чичото пак ръмжи насреща: Те всичките са един вид, бе, момче, все от едно място ги наливат в бутилките!

Момчето се примирява: Добре де, дай един джин!

А чичото: От кой вид?

 

Да се смееш ли, да плачеш ли?.......

 

 

 

Друг парадокс, тук вече социален, ама много социален и изнервящ:

 

Чупиш си колата на пътя, защото си минал през дупка. От тези дупки, които виждаш в последния момент, дори да караш с 20 км/час – малка, дълбока, изненадваща и много опасна. Решаваш, че ти е писнало от общината, от агенция „Пътища”  и всичките там инстанции, от които зависи да караме по що-годе нормални пътища, след като си плащаме данъците, както го правят в една Холандия, Италия, Германия.

Обаче идва КАТ и полицаят ти съставя акт, че си карал с „несъобразена с пътните условия скорост”. Така с колкото и ниска скорост да си карал, щом си попаднал в дупката, общината се измъква от евентуално дело срещу нея. Хем си с потрошена кола, хем си с акт! А честито! Добре са го измислили онези умни глави в Парламента. Що е то несъобразена скорост? Има ли норми, има ли от-до за съответно условие на пътя? Не – длъжен си да караш така, че да можеш винаги да спреш. Длъжен, длъжен, длъжен....... А права, бе, умници? Право като си плащаш пътния данък, да караш по равен път, а не сякаш по лунната повърхност. По въпроса – мълчание! Държавата винаги мълчи и се прави на разсеяна или ощипана мома, когато се стигне до там незначителния данъкоплатец да си потърси някое от правата.

 

Пък и като ти се случи такава случка, пари от застраховка не можеш да вземеш, защото ти си виновен според акта.

 

Гледах по телевизията един случай, документиран от репортер, извикан от потърпевш на „кръговото за Дървеница”. Не стига, че преминаването там е ад (също като Сточна гара и Руски паментник), ами и шахтите са монтирани така, че под формата на.... дупки. Минал човекът с колата си, изкривил си джантата страхотно. Вика КАТ, защото е бесен и иска да си търси правата в съда – Общината не си е свършила работата! В европейска държава можеш да осъдиш общината в такава ситуация. Или ако ходиш пеша и си чупиш крак, ако се спънеш в стърчащата плочка. Но тук какво става?

От КАТ му пишат акт. Опърничавият шофьор вика тв-репортер. Гледам аз: репортерът пита полицая:”Г-н полицай, кажете, това дупка ли е?” и сочи кратера с шахта на дъното. Полицаят увърта – не можел да коментира, да се свържат с началството му, дрън-дрън. Репортерът пак: Ама как не можете да кажете? Питам ви просто – това дупка ли е или не? То се вижда!

Полицаят се скри от камерата, седна си в колата. Общината е защитена, потърпевшият от безхаберието й се е оказал глобен за наглостта да си търси правата, пък и за назидание! Хак да му е и другия път да знае, че няма смисъл да рита срещу ръжена на системата. Ако не му харесва, да емигрира. И затова масово емигрира българина.

 

От такива случки се пукам по шевовете от яд.

 

 

Подобен случай, по-сериозен:

 

Мой много близък човек спира на светофар. Всъщност малко преди светофара, въпреки че е първа кола, тъй като точно на светофара е паркирал бус, зареждащ магазин, и е задръстил платното. Нищо, че няма право. Седи си там необезпокояван, а отсреща господа полицаите висят под дебела сянка и си почиват в очакване на следващата жертва! Явно не им се занимава с шофьора на буса.

 

Светва зелено, моят човек тръгва да изпревари буса. Изведнъж пред същия бус изкача трътлеста бабичка на 70 години, която е тръгнала да пресича:

  1. На червено
  2. без да се огледа
  3. извън пешеходната пътека, на около 15 метра

 

Изтръпнал от ужас, моят близък скача на спирачките, но бабата подпира ръце на капака на колата му. Не е наранена, но явно от уплахата сяда на земята. И почва да пъшка и да вие.

Ето тук вече започва ада за моя близък. Той е ударил човек. Въпреки, че бабето е очевадно виновно, в България шофьорът винаги го отнася. Полицаите притичват, идва линейка, почват се прегледи, експертизи, пишат акт на шофьора, даже единия полицай започва да му крещи. Само че на нашият му писнало да го ебават (с извинение) и той също се разкрещял. Едва тогава полицаят се сетил, че трябва да се държи не като продавачка от пазара, а така, както изисква длъжността му – културно, вежливо, независимо от обстоятелствата. Ама пусто какъв ли ценз и условия на избор на кадри се спазва в МВР – откъм образование ли, откъм физическа подготовка ли (като гледам шкембетата, май не), откъм морал и ценности ли.... Нали гледаме всеки ден какви скандали ги тресат...То ще да е от много морал!

 

Тук парадокса е, че на бабата със сигурност не са й написали акт, и глоба, въпреки че реално тя е предизвикала това ПТП (ако може така да се каже). Моят близък попитал дали на нея ще й съставят акт, че е преминала извън пешеходната зона, на червено, както на него са му съставили, че е карал с въздесъщата „несъобразена скорост”. Полицаят му отговорил, че това не е негова работа.

Абе, аланкоолу! Пардон! Господин полицай, как не е негова работа, като на него му се пече на задника? Той отнася акта, а можеше и по-лошо, ако беше пострадала бабата, дето се е забързала да мине отсреща и да хване някакъв автобус.....

 

И така, одисеята трае 5-6 часа. Слава Богу, свършва само с глоба, а не мъкнене по съдилища и доказване, че си невинен.

Освен това чудно какво ли щеше да се случи, ако някоя кола на НСС беше отнесла бабето? Ще се пошуми в преса и телевизия и край! Ще забравим.

 

Двойни стандарти!

Апропо, в Германия като си застраховаш автомобила с тяхната „Гражданска отговорност”, застрахователният агент те уведомява надълго и широко какви права и ОТГОВОРНОСТИ носиш и като пешеходец (защото не си постоянно зад волана). Според тези отговорности, ако предизвикаш ПТП и си виновен, поемаш ВСИЧКИ ЩЕТИ. Не ги поема застрахователя, за да си кажеш:”Дреме ми! Ще си пресичам на червено и където ми падне!” Поемаш ги ти, пешеходецо, ако си виновен. Ама не като тук, където винаги си невинен!

Ако колата, която, за да не те блъсне, е помляла магазин например и общите щети са за 100 хиляди евро, ще ги плащаш ти. И немската държава ще намери начин да те принуди да ги платиш – с жилище ли, с вноски от заплата ли, с имот ли, с каквото имаш като доход. И ще си помислиш дали ще пресичаш платното, за да тичаш след автобус, особено, ако си трудноподвижен и над 70 години!

 

Едва след като ти изчете „конското” агента, ти се подписваш под застрахователния договор-полица, че приемаш условията. Ей това е!

 

 

 

Още един изнервящ абсурд:

 

Един ден се наложи да пътувам с влак от София в посока Пазарджик. Трябваше да сляза на една от спирките по маршрута. Избягвам този вид пътуване, защото е пълен кошмар. Само който е ползвал услугите на БДЖ, знае, че всъщност едва ли можем да говорим за услуга. Това е наказание за тези, които не са намерили друг начин за превозване.

 

Влакът е пътнически – спира на всяка керемидка и за това разстоянието от около 30 км (по автомагистрала) се изминава с този вид транспорт за около 1 час! Заредена съм с търпение. Качвам се, сядам в ужасно мръсен, вонящ на пот, на цигари и какво ли не, задушен вагон. Намирам място и сядам. По принцип това е трудно постижимо, защото влаковете по тази релация са претъпкани, предимно с цигани, носещи бохчи, чували с прогнили зеленчуци лятото, дори с шайги с боклуци (дрехи, железории разни и т.н.). Нямам против циганите, стига да се държат като такива, за каквито се водят – български граждани, което значи: плащане на данъци, сметки, децата на училище, спазване за законите и други „неприятни задължения”, на които българския етнос е подложен, независимо дали има пари, дали има образование и работа, покрив над главата. Правилата са за всички граждани.

 

Влакът обаче е пълен с гратисчии. Циганите не плащат билети. Никога! Те подкупват кондуктора с рушветче от по 10-20 стотинки на човек. Така с 2 лева пътува цяла тумба от София до Ихтиман или до Септември. И това положение е от години. Аз обаче нямам привилегията да съм циганка, не ходя с тумба кресливи събратя да ме пазят, затова съм длъжна да платя билет. Купила съм си билет, разбира се. Не искам да съм нередовен пътник. Ако нямам пари, няма да пътувам. Но и не си мълча, като виждам, че ме правят на будала.

 

Идва кондуктора, иска карти и билети. Циганка му подава 1 лев и посочва, че това е за всички около нея – около 7-8 човека. Щели да пътуват до Ихтиман. Наглост!!! Кондукторът мърмори, че е малко, тя дава още 50 стотинки. Той си проси още. Тя му дава още 50 ст. и казва, че няма повече. Рекетьорът се обръща към другите и те в един глас заопяват: „Не-ма-ме, ба-те!” . Видимо недоволен, той се примирява. С тях не може да се оправи никой, и полицай да има, пак същото. Затова се обръща авторитетно към мен и няколкото лели около мен. Те също му подават по 50 стотинки. Тарифата за тях е по-висока, защото са българки. Явно схемата е отработена, защото никой не говори – те подават, той прибира пред погледа на всички във вагона и сделката е сключена. БДЖ ще цъфти!

Аз обаче съм се минала, защото съм дала към 2 лв за билет! И съм бясна не затова, че съм ги дала, а че излизам пълен бунак в случая, защото другите не са си платили билета. Затова заявих на кондуктора, че нямам билет и няма да му платя нито стотинка рушвет, а и няма да си платя глобата.

Гледа ме той строго, аз него – кръвнишки. И като се заразправяхме: щял да ме глобява, щял да ме свали, от този сорт закани....Всички останали мълчат, гледат сеир и се хилят под мустак. Даже и тези, които са редовни пътници с билети.

 

Аз (като никога) спокойно му обяснявам, че няма да направи нито едно от тези неща, защото не може да ме третира като престъпник, при положение, че пред очите ми го подкупват. Като видя, че не ме плаши, прояви наглостта да ми каже, че добре облечена жена като мен трябвало да се срамува да пътува гратис.

Страшно дебелокож човек! Тук вече леко повдигнах тон и му заявих, че ако продължава да нахалства и да плещи глупости, ще се погрижа медиите да научат името му и началството му - целия случай (те пък все едно не знаят, ама хайде!). Ще пътувам като „братята роми”. Накрая ме остави на мира, обаче в момента, в който си тръгваше, аз му казах, че всъщност имам билет, даже му го показах отдалече. Ей така, защото исках да проявя  достойнство и да му покажа, че е важен принципа, правилото. И че той е достоен за съжаление, да не кажа и презрение.

 

 

 

 

А какво да кажем за линейките и полицейските коли, които с пуснати сирени притесняват и без друго ошашавените от ужасния трафик шофьори, когато кръстовището е задръстено? Аз бях свидетел на това как в голям дъжд на Сточна гара една празна линейка (само с шофьора) пусна сирените точно преди кръстовището и ги спря веднага, след като мина между накръстосалите се заради нея коли. Да не говорим за полицаите, които редовно си минават бясно на червено с пусната сирена и светлини. Сигурно гонят бандити...ха-ха-ха! И как все ги гонят в пиковите часове на столичния кошмарен трафик?

Хората, които трябва да следят да се спазва закона, се имат за недосегаеми и нарушават поголовно. Малко ли пияни полицаи карат по пътищата ни?

Ще каже някой, че съм нарочила полицаите и съм несправедлива. Нека ме обори тогава. Приемам конструктивна критика и разумни доводи.

 

Това са само няколко примера.

Но ето заради такива уж дребни случки, демонстриращи българската народопсихология, все си мисля, че не си заслужаваме хубавото кътче земя, което обитаваме и наричаме своя Родина. Кой родолюбив и наивен българин е нарекъл своите сънародници „трудолюбиви, гостоприемни, сърдечни хора”? Има и хора с такива качества, разбира се. Аз самата познавам доста от тях. Но като цяло тази представа е остаряла и невярна. 
Съжалявам!




Гласувай:
0



1. анонимен - verdeeeee, verde,
30.05.2008 22:24
Че си права, права си...
Явно някой те е ядосал много сериозно, за да пишеш такива неща. Те са истина разбира се, за съжаление не можем да вкараме разказите ти в секцията "фентъзи".

Аз имах една безкрайно неприятна и несправедлива случка преди години, за която предстои да разкажа в постинг. Знаеш ли, мисля че вече съм се предала и примирила...
цитирай
2. udarensamolet - това нашето си е направо жалко. . ...
31.05.2008 19:45
това нашето си е направо жалко.. какво да ти кажа за така наречените "полицаи". аз съм от велико търново и миналия месец направиха две катастрофи, защото минаха сиг със 100 на червено на едни от най-натоварените кръстовища.. и защо бързаха.. защото щяха да закъснят за кафето.. и познай кой го отнесе - ударените коли какво жалко, за плач си е това нашето
цитирай
3. zari - Верни константации, а са предизвикали толкова малко коментари. Дали не е от апатията?
02.06.2008 10:18
Ако е така, какво е чудно, че тези случаи битуват нашироко в ежедневието ни.
Срамно наистина!
цитирай
4. verde - zari,
02.06.2008 14:17
може и да си права. Апатията, безразличието са най-страшните ни врагове. Заради тях сме на дъното. И успяваме още повече да потъваме. Все се надявам, че се намират все още хора, които се опитват да съхранят някакъв морал, ценности и да ги предават и на децата си. Опитвам се да не се обезверявам напълно, въпреки грозните гледки и случки. Късмет и успех на всички!!
цитирай
5. valsodar - Зарадва ме :)
20.06.2008 14:10
И си мно-о-о-го права !
Въпросът е, кога тия които виждаме безобразията не ме можем да ги търпим ще станем мнозинство за да ги забраним ?!

ПП Сложил съм линк към този пост в блога си - хареса ми много и като примери и като позиция :)
цитирай
6. alison - Хубав номер!
02.09.2008 06:51
Най ми хареса случката във влака.
Винаги трябва да навираме в очите на контролните органи кирливите им ризи!Защото именно,тихото примирение с подобни ОЧЕВАДНИ нередности и беззакония,за да не кажа направо-престъпления,ги умножава в геометрична(по-скоро кубична) прогресия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: verde
Категория: Други
Прочетен: 242180
Постинги: 32
Коментари: 285
Гласове: 585
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031