Прочетен: 22887 Коментари: 62 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2008 11:36
Вчера в офиса пристигна една госпожа около 30-те, която изглеждаше интелигентна, но като започна да разговаря с колегите ми, развали хубавото първо впечатление. Българка, емигрирала в САЩ преди 3-4 години, пък явно си беше забравила езика или се опитваше да накара нас, "простосмъртните, които не се срамят, че са българи", да я мислим за много важна дама, дошла от Великия запад.
То не беше кълчене на езика в смешен "америкън инглиш", то не бяха простотии от рода на "аз съм сега в колидж", "как беше думата на български...ай форгот ит", то не беше употреба на типичното американско "р".....
Да се смееш ли, да плачеш ли! Панаир на суетата! Пък и кой знае в Америка какъв английски говори или и там едва се разбира с местните, но защо пък да не разиграе едно театърче тук за пред селяците, които ядат доматите с колците......
Много българи го правят този номер - отива Ганьо (Ганка) в чужбина и ако иска да покаже на "нашенци" от родното село/град колко се е издигнал и колко е над тях, първата му работа е да си забрави родната реч, омайна, сладка!
Кажете ми, хора, това какво е: родоотстъпничество ли, срам от потекло и език ли, елементарни комплекси на незрели хора ли?
Как може да забравиш езика, който си усвоил от дете и на който си проговорил? Е, случва се да забрави за момент родна дума човек, който живее в чужда страна десетилетия. Но повечето от тези, които са заминали преди много години, търсят контакт с България, държат на езика си, помнят го, търсят свои, за да го използват, гордеят се с факта, че са българи. Познавам такива хора, дори мой много близък човек е сред тях. Не им се сърдя и не се възмущавам, ако за момент им убегне някоя думичка, която се използва по-рядко. Но пък и те не използват познанията си по чужди езици, за да комплексират околните.
Но тези новоизлюпени "чужбинци", които заминават да учат, работят или живеят в друга страна и само след няколко месеца или годинка-две започват "да мислят" на чуждия език....е, срамота е! Засрамете се, дами и господа! Вие сте ни риба, ни рак. Нито сте българи, нито сте американци (или друга националност). Вие сте чужденци и сред своите, и сред тези, на които искате да приличате и с които искате да се слеете. Вие плюете срещу България във форумите, присмивате се на тези, останалите в блатото, което сътвориха от прекрасната ни Родина алчни управляващи и техните протежета.
Но там, в чужбина, каните фолк-певици и друсате кючеци в местни български кръчми, мъчи ви носталгията, дори да не го признавате, защото не съответства на образа на преуспяващи емигранти, който се мъчите да си изградите, пък кой ви знае какво правите там в действителност....
Вие, които забравяте родния си език, молите някой, пътуващ за дома, да ви донесе от България ракийка, луканка, лютеница и български кашкавал, нали?
Защо, бе хора? Пийте уиски, яжте "соосидж", "стейк", яжте "йелоу чийз", "френч фрайз, пом фрит" или каквото там го наричате, защото сте забравили как беше думата на български.... Оу, йееее!!!
Пример: Кичка Бодурова, която се поамериканчи за рекордно кратко време, след като се омъжи за...грък в САЩ. За нея се сещам на момента, но примери - бол.
Впечатли ме епизод на "Другата България" за възрастен българин, заминал като момче за Аржентина доста години преди 1944 г. Говореше ясен, макар и стар, но звучен български език, без запъване, без акцент, без вмъкване на испански думи. Жена му беше аржентинка. И тя говореше чудесен български, само защото е обичала мъжа си и се е гордеела с него. Нашия език говореха и двамата им големи сина, вече мъже. А в България не бяха стъпвали. Е? Значи можело! Само желание да има! И силен български дух!
23.10.2008 11:35
23.10.2008 11:46
23.10.2008 12:08
но си права за перченето и изкуствено създадените "бели петна" - ю ноу:))
23.10.2008 12:56
И все пак предпочитам да не мълча, като виждам насреща си менте. Може да не променя нещата на момента, но поне няма да мълча и толерирам.
Та именно затова попитах госпожата как е успяла да забрави родния си език за няколко години в САЩ. (Е, това не съм го отбелязала в статията горе, защото акцента е върху друго.)
Тя ме изгледа кръвнишки и нищо не каза, но май има голяма вероятност да не ни стане клиент, кой знае!... Не съжалявам :)))
23.10.2008 13:11
А ето и малко факти за мен самият:
1. Говорил съм и съм МИСЛИЛ на англииски, без дори да съм излизал от Б-я. Просто защото 30 часа англииски на седмица, включително с англииски учители, може да те промени повече отколкото очакваш. Да, питал съм за влакове на англииски, и да питал съм се какво ми става ( на бълагрски:) ).
Мога с ръка на сърцето да кажа, че съм се бъркал и съм казвал/питал на англииски. И да, мислил съм на англииски!
2. Когато прекараш почти година предимно с англичани и едва 2 българи, започваме да си говрим на англииски... с българите. Не от превземки или нещо такова, става неусетно. След това се гледаме няколко секунди недоумяващо и се питаме - Какво ни става?
3. Когато след 2 години в странсвто се прибера, само след няколко дни трябва да коментирам казус в университета, или да направя маркентингов анализ. Е повярваите, думите ми просто са на англииски. И имам два избора
- или да позлвам предимно англииски думи в тезата си
- или да заеквам и да мълча.
И в двата случая, впечтлението за коелегите е ... досещате се какво!
Така, че ще приема коментар, само от човек които е работил и прекарал значително време в чужбина.
А тези изключения които rpatel е дала. Ами това са изключения, което чисто и просто доказва правилото.
Ако си говорят със семейството на български, нищо чудно не виждам в това.
И на последно място, бих коментирал, че госпожата в офиса, е много вероятно да е преигравала. За да се докара 'р' то се иска доста време. А българското 'р' не се забравя. Това че се опитва да се покаже на ... незнам какво точно, е чиста българска черта. Което означава, че си е българка, наш човек!
А това, че rpatel е забелязала това, мисли и реагира по този начин - '"простосмъртните, които не се срамят, че са българи", да я мислим за много важна дама, дошла от Великия запад.' е чисто и просто лична интепретация. Мисленето от вида "велик - нищожество" е чиста проява на ниско самочувствие. Отново чисто българска черта. Което означава, че и rpatel си е чиста българка, наш човек !
23.10.2008 13:25
Аз лично не съм била емигрант, само съм пътувала в чужбина за кратко. Но имам примери пред очите си на българи, които не са забравили, затова вярвам, че има начин.
Съпругът ми е живял в чужди страни от 14-годишна възраст. Прекарал е зад граница 35 години, като му се е наложила да усвои 3 чужди езика (като Вас). Рядко е говорел с българи, изобщо не се е връщал в България до т.нар. "Промени", но някак си е съумял да не забрави.
Негова братовчедка живее от 18-20 години във Франция. Говори чист книжовен български език, научила е и съпруга си - французин.
Друг пример: приятел на съпруга ми е заминал в Германия през 1961 година. Говори прекрасен, чист български.
23.10.2008 13:32
23.10.2008 13:35
Освен това, обобщаването как живеят всички българи в чужбина... чалга и т.н. - е, знаеш, че няма как да важи за всички, просто звучи злобно. Има и неуки хора (от там идва и проблема с езика, включително и родния), има и образовани. Както и в Родината.
Не се забравя така лесно езика, на който си проговорил. Интересно е, че в чужбина, при срещи със сънародници, същите тези хора, говорят перфектен български?!
Свят голям - хора разни.
По повод това, което съм писала за чалгата и т.н., аз правя ясно разграничение между българските емигранти, които се държат като нормални хора със своите житейски борби, върхове и спадове, и тези, които парадират пред сънародници в България.
Както казва Кроталка, последните говорят перфектен български при среща със свои сънародници в чужбина.
Странна работа...!
И още нещо: злобна бях последно, когато автомобил щеше да ме премаже в средата на пешеходна пътека, но бързо ми мина, защото оцелях (и този път).
Но понякога съм саркастична и си казвам мнението, дори да не харесва някому.
Сигурно и аз изглеждам смешно като се прибирам в Родината и не си спомням имената на вестниците и политиците. Дано не ми се подиграват зад гърба :Р
А това за зебрите... пази се! Слава Богу, че си оцеляла! Баща ми го блъснаха така, жив е, Господ здраве да му дава, но е много зле с крака, толкова години вече....
Всеки си има своя жизнен опит: вие мислите и говорите предимно на английски, но се питате какво ви става, когато започнете същото и с приятели-българи. Тук преиграване не усещам, а на мен думата ми е за тези, които като че ли се срамуват от езика си. Както писах вече в друг коментар, има и българи, които са запазили езика си дори след десетилетия в чужда страна и среда.
А що се касае до политици и вестници, май не е голяма загубата да не им знаеш имената...
За зебрите: страх ме е, но няма как, минавам. Вече няколко пъти не успяват да ме ликвидират. Обаче аз тъпо и упорито продължавам да си отстоявам правото да мина с предимство, макар с огромен риск. Ако не ме сгазят, вероятно някой път ще ме набият, защото имам навика да вдигам и ръка срещу колата, за да се усети шофьора, че това не е магистрала. С ръка няма да мога да спра кола, то е ясно. Обаче дразня шофьорите. Та може и да го отнеса.... несправедливо....
http://www.youtube.com/watch?v=MnO28gOD50A
23.10.2008 14:54
Много хубав пост!Поздравления!
Но,да кажа и аз!Синът ми работи от 5 години в Ню Йорк!Уолстрийт!Шеметна кариера на финансов анализатор!Представете си!
На него не му у проблем да си говори българския без да се замисля!Там,ако се наложи и тук,като се прибере за десетина дни на ваканция!
Всичко е въпрос на ЛИЧЕН ИЗБОР!
Бъдете щастливи,всички!
23.10.2008 15:13
23.10.2008 15:37
Спомням си ,че учех финският език 5 години по 7 часа в училища и курсове на ден ,като ни забраняваха да говорим с другите чужденци на английски или руски език .Вярно е изречението ,че знаеш езика ,когато почнеш да мислиш и сънуваш на него.Това съм го чувала от учителите си.За финците ,дето се завръщаха в страната си след продължителна емиграция също беше задължително да минат опреснителен курс на родният си език за да не бъдат ,,ни рак ,ни риба в собствената си страна,С тази цел започнах да водя блог ,защото последният път ,като си бях в страната не можех и една декларация да попълна.Замислях се над думи и букви.Но благодарение на хора с комплскси отказах блога ,защото ми омръзна хора ,дето не знаят как се чувствам да си мислят че ми отмъщават с думи ,като проста си,глупава си ,пишеш грешно ,дори дебела си.
И аз съм против хората ,дето се правят в говора си на чужди граждани,личи и простее .И искам да им кажа ,че суетата да се правят на чужденци е пагубна за самите тях.Не е нито лесно ,нито похвално да си българин в чужбина !Поздрави на всички !
23.10.2008 16:51
Пък какво ли да кажем за българи, живеещи в България, на които всяка втора дума е някаква заемка от друг език. Ей, имаме си наши думи!
Няма да ни падне реномето, ако казваме например "представяне", вместо "презентация".
и аз съм живяла в чужбина и много добре знам,че не се забравя родния език току-така.и приятели имам,които дори не се връщат за ваканция или отпуска,с които като се чуя по телефона говорят както преди.разбира се,като си там от много години се бъркаш и забравяш думи,но примера с "р" е чудесен за проявата на тъпоумие и избиване на комплекси и придаване на важност и т.н.
поздрави на всички и приятен следобед....ден/нощ за който както е :)
А може пък дори да не е проблем. Хората имат право да избират какъв език да говорят. Като не им харесва родния - прав им път.
Запознах се с един българин, повече от 40 години е тук в Канада, да е жив и здрав на 83 години е, има 5 деца, всичките са с български имена, жена му е канадка, е...не знаят български, нямал е време да ги учи, работил е много, но пък той говори български....вярно от преди 40 години е неговият речник, но надминава младите имигранти дошли преди 3-4 години.
Някои казват, че било хубаво да говорят на децата си на английски така щели да се научат да го говорят, но те така или иначе ще го научат (дори тук където живея знаят освен английски и френски), нали ходят на такава детска градина или училище. Българчета деца помежду си говорят на английски, защото в училище така са свикнали и им е по-лесно, така че хубаво е в къщи да се говори на български за да го понаучат. Има и българско неделно училище, но е един път седмично, колкото за някаква основа става, но до толкова.
Друго още по-страшно нещо обаче ми прави впечатление - в България освен разговорно не официално се говори и пише официално (някои думи все още) в медиите на англо-кирилица, например: беше осъществен рисърч, или хайде да си шернем малко музика......и соо он. Думи на английски изписани на кирилица е грозно и трудно се четат, повярвайте.
Езика е непрекъснато развиващ и обогатяващ се "организъм", развива се бързо и е нормално да има чуждици, във всички езици ги има, не съм против тях, а срещу масовото им използване, което говори за беден речник....и нещо още по-страшно (няма да го назовавам). Това което наблюдавам в България и българите извън страната е малко прекалено и пресилено.
Нека не се срамуваме да си говорим на български, вярно че английския е по-лесен, и все пак, знаенето на още един език е плюс. Не се лишавайте :)))
http://news24.bg/novini-13846-kak_beshe_dumata_na_balgarski_vchera_v_ofisa_pristigna_edna_gospoja_okolo_30te_koyato_izglejdashe__.html
24.10.2008 17:00
Постинга като тема е трън в очите и за българите в чужбина и за тези в България, които имат проблеми със себе си. Никой никого да не съди (за каквото и да е), защото никой не е безгрешен! А БОЛНИ и неграмотни хора е имало и винаги ще има. Нищо ново. Но нов поглед е нужен: с любов, милост и благодарност за всичко, което ни се случва. (към verde: жената, която описваш е дошла, за да ти даде урок по търпимост на глупостта, защото е безгранична). Съгласявам се напълно с мнението на 36-hera и няма да повтарям.
(Мога ли да се възползвам от широката публика тук и да дам една обява, за която винаги съм си мечтала? Почувствах, че каза "ДА!" verde. Благодаря ти!) Ето обявата:
"Живея само 13 години в чужбина и имам проблеми с всички езици, със себе си и с другите; скучна съм и от скука дойдох в този блог; тъпа съм и от тъпотия страдам за вас; стара съм и от старост забравям, а не от поза; освен това съм грозна, бедна, самотна, безработна, болна, слабохарактерна и много нещастна. Кой иска да дойде в чужбина на мое място? Разменям само за точно противоположното.") С Богум!
24.10.2008 18:49
Sushto taka me vpechatli opisanieto na emigrantite v chyjbina, koito sa nito Bulgari, nito chyjdenci - zabelqzvam che tozi komentar beshe otpraven bez nikakvo sustradanie. Kato chovek koito izpitva takiva protivopolojni emocii, moga da kaja, che tova e naistina mnogo trydno polojenie i chesto puti tezi emigranti trbqva da imat mnogo silen dyh i volq, za da mogat da se spravqt s nego. Vupreki che nqkoi sa na mnenieto che da zaminesh da ychish v chyjbina e predatelstvo kum rodinata i izbirane na lekiq i shirok put, az puk si mislq che tova ne e cqlata istina. Da, vqrno e che mnogo ot nas zaminavat s nadejdata za po-dobro budeshte, no tova koeto tursim ne e lesnoto, a po-skoro spravedlivo cenitelstvo na tryda i ymeniqta ni. Vse pak bih iskala da me vuzpriemat kato dobur psiholog edin den zaradi tova che si vursha rabotata dobre, a ne zaradi tova che chicho mi e nqkakva vajna klechka primerno. Osven tova bih iskala da mi plashtat spored tryda koito polagam - spravedlivo vuznagrajdenie - tolkova li e nevuzmojno tova? Za men tezi ysloviq sa vupors na prosto yvajenie kum individa i bi trqbvalo da sa dadenosti vuv vsqko obshtestvo. Kogato v Bulgaria ne e taka, klimatut e neblagopriqten za razvitieto na dobri profesionalisti i izobshto shtastlivi hora - nishto chydno che se povishava chestotata na zabolqvaniq kato depresiqta i nervnite razstroistva.
Kakto i da e...Prosto iskah da izloja glednata tochka na nqkoi, koito e v tazi sityaciq - trydno e da si predtsavim prez kakvo preminava chovek ako samite nie ne sme go prejiveli. Tozi komentar ne e kritika na avtora - suglasna sum, che ima mnogo poziori, koito si pridavat vajnost sus statysa si na emigranti. Realnostta obache e, che emigraciqta ne e leka ili shtastliva dori i v strani kato Shtatite kudeto mnogo neshta sa vuzmojni.
S yvajenie,
Petya
Нито има нещо подобно, че си избрал да си извън България, поради една или друга причина. Аз учих в Холандия и Англия, сега живея в Канада (била съм и в други страни, но за кратко), заминах да уча в чужбина с идеята, че ще се върна отново в България....и го направих, но така и не получих това за което бях подготвена с образованието и очакванията си; вече можех и да направя голямата разлика между поведение, отношение, чистота и много други неща които улесняват живота и....отново избрах чужбина! Да си имигрант не е лесно, въпреки че съм канадски гражданин не мога да кажа че съм канадка, не....всъщност не се изразих правилно, не съм нито българка, нито канадка, аз съм българска канадка!!!! Мога и говоря на Български, родена съм в България, ортодоксална християнка съм (по-големия процент българи са такива всички знаем), възпитана съм в характерния дух и култура за източно-православните християни, почитам повечето празници - културни, исторически или религиозни, името ми е българско, не съм го сменила (поне за сега :)))), мога да приготвям български национални ястия, не съм избирала да се родя в България, но не се срамувам от това. Канадка съм защото избрах да съм такава, живея тук доста време, имам право да гласувам и упражнявам тази си възможност, канадка съм защото уважавам хората дошли тук преди 400 години и направили държава, уважавам хората които продължават да идват и да я изграждат, канадка съм защото нямам лошо отношение към имигрантите, защото има закони и те се спазват, празнувам канадските официални празници и хапвам/ готвя канадска кухня, макар и по бедна като рецептурник от българската ;) Мога и още показатели да напиша, по които се чувствам българска канадка, но смятам че това е достатъчно :)
Колкото до езика, пак се връщам на темата, нормално е след като по минимум 8 часа не говориш и мислиш на български + още 1 до 3 часа радио, телевизия и пазаруване, да започне да ти прозира, че не живееш в България, дори и да нямаш акцент, начина на изразяване ще те издаде, строежа на изреченията ти е неминуемо малко или много поразместен ;) А и както казах в първия си коментар, езика е жива система и се развива непрекъснато, когато си извън България....твоя не се развива....или поне не със същия ход, ако си там. Намирам за много полезно писането на кирилица, поне при мен беше, защото след дълги години говорене и писане на английски установих, че обърквам думите или пиша някои букви на латинеца, но това е не защото съм забравила българския, а защото пиша във форуми, чатове или по ел.поща български думи с латински букви. Мозъка има способност (когато разбира се вече съответния език е развит поне до минималната възможност) да пише така както говори и да говори така както пише (изключвам преводачите в ефир :) или моменталния превод като цяло (това е друга тема). Започнах все повече да ползвам кирилица, за да не се излагам да пиша "парва" вместо "първа", "агал" вместо "ъгъл" и т.н. И най-важно да не ме е срам, че греша, а също така това е и уважение към езика и хората които пишат на него.
Ще завърша с няколко думи за имигрантите, Петя ме провокира да ги напиша :), не е лесно да си такъв, всеки има причина да е избрал този път, както и решава дали да го продължи до края. Има момент когато ако се замислиш не си нито от "едните", нито от "другите", има моменти когато си повече от "едните" отколкото от "другите", и често е объркващо, и често ставаш философ :))))) от много мислене и преживявания, но колкото и да обяснявам, тези които никога не са живели, казвам живели защото има разлика да отидеш на гости или да си турист някъде, та тези които не са.....не могат да разберат точно какво е усещането. Не ни осъждайте обаче, понякога, някои които не живеят в България са повече българи от тези които са там!
Който го е срам от българския си има причина, а тя не е тема на постинга. Темата е човешката глупост и превзетост (двуличие и производни). Който живее в чужбина си знае какво му е, няма как живеещите в България да го разберат, даже да са добронамерени, а често не са и от опит зная че няма НИКАКЪВ смисъл да се обяснява човек.
Няма смисъл да се обяснява...., вярно е :)
25.10.2008 11:20
:))))
Хера, думата ми е не да разделя хората на образовани и неуки, а че навсякъде има ВСЯКАКВИ :) Това е майката на всички обобщения и не може да е грешно :)))
и аз ползвах думата "постинг".... какво да се прави:)
Значи този въпрос си е значим .
Моят син живя пет години в НюЙорк . От два месеца е в Централната европейска банка . А аз и майка му бяхме при него в Америка за месец през август .
Не е забравил българския на йота . Но и при него се забелязва отчуждаване от българското . Защото иначе не би могъл да съществува , учи и работи там , в онзи огромен свят , където има най-различни националности .
Това се забелязваше от нас с майка му през този месец , когато бяхме заедно в Ню Йорк . Дори тя бе по-чувствителна на тема родолюбие от мен . Доста спорове са водели за това негово отчуждение и дори " чуждопоклонничество " .
Според мен това си е нормално . Средата на живот влияе и колкото ти се ще да не загърбиш България , това неминуемо се случва .
За мен важното е друго . Да не се срамуват нашите хора зад граница , че са българи . И да вярват , че освен света навън , променя се и света у нас , в България .
Да се надяваме към по-добро , при все че някои от нас не ще дочакат видимата промяна . Просто нещата ще се случат , но ще трябва време .
Извинете , че се отклоних от темата .
Един българин , чийто син надали ще се завърне в България . Или пък кой знае ...
Колкото до срама.....аз понякога се срамувам не че съм българка, а от българите които оплюват българското и изтъкват само неприятни факти.
25.10.2008 20:41
http://veskopetrov.blog.bg/viewpost.php?id=111722
lubara, радвам се на оптимизва Ви. Дано има повече българи, настроени оптимистична за бъдещето на Родината ни, въпреки че е ужасно трудно да си оптимист, гледайки сегашното положение.
veskopetkov, благодаря за линка към блога Ви. Прочетох статията и, въпреки че не съм била емигрант, усетих донякъде неволите, за които пишете. Май доста хора са минали по този път. Усетих и тъга, носталгия по родното. Имате желание да поддържате знанията по български и според мен така трябва, колкото и да е трудно предвид средата.
heimdallr, Вие ли бяхте първия анонимен? Ако сте Вие, радвам се, че сега виждам поне псевдоним.
Не го приемам като "абене", а изказвам позиция. Както виждам от коментарите, доста хора изказват своята, явно темата вълнува.
28.10.2008 07:24
Спор няма.
14.11.2008 14:30
Какво имам предвид: "Защото акцентЪт е върху друго" - от 10, 7-ми ред.
Както казват: "Дяволът се крие в детайлите".
Човек първо трябва да се вгледа в себе си, преди да започне да укорява околните... поне така си мисля.
Не защитавам бълтарите в чужбина, не ги и упреквам. Не съм един от тях, но уважавам правото им на избор. Смятам, че трябва да търсим нещата, които ни обединяват, а не тези, които ни разделят.