Що се абиш...

Защото все някой трябва и да се "аби"....

те разбирам. Простотията ходи по хората...

Та няма да си първия ,нито последния.За съжаление простотията е нелечимо хронично заболяване,протичащо с обща изява на демострация на ниска култура ,съчетано с недостиг на изразни средства.Задължително пред публика ,обаче.

Много точно казано!

е, за съжаление това явление се повтаря при нас от много години- още през 18-19 век не един и двама книжовници са били възмутени от бързото забравяне на българския. Модно тогава е било да говориш с руски акцент....т.е. времената и модите се менят...ама някои нашенци не

да ти кажа и аз често забравям как беше думата, пък и да си живея в България..
но си права за перченето и изкуствено създадените "бели петна" - ю ноу:))

Ех, за съжаление е точно така! Познавам българи, които от десетилетия живеят в чужбина, но това не им пречи да говорят един прекрасен български език и да се гордеят с произхода си. Даже като спомена за този възрастен мъж от Аржентина се сетих за един мой познат. Човекът е вече доста възрастен, живее във Венецуела, но освен че говори един прекрасен български е научил на него и децата и внуците си и всяка година се прибира в България, понякога със семейството си, просто за да се срешне със старите си приятели, да си купи български книги и да опресни спомените си за България! Но за съжаление познавам и много млади хора, които заминаха преди няколко години и не само, че отказват да говорят български когато са в България, нещо което им се случва изключително рядко, защото те си живееят там на Запад и нямат нужда да се унижават да пътуват до някаква си бедна държава като България, но дори категорично отказват да си признават, че са българи! Това е на-малкото тъжно!

Аз, като една от емигриралите от скоро, мога да призная че сам забравила много от думите на български. Да се срамувам заради този факт? Не. По скоро бих ви подканила да опитате сами да поживеете само 2 месеца извън България и после да пишете мнения по въпроса. Живея извън България от около 8 години и контактите ми с българи са ограничени. За да работя ефективно български не ми е необходим (нямам колеги от БГ, нито компанията в която работя е свързана по какъвто и да е начин с България). Всеки друг език може да ми е от полза, но не и българския. Говоря, пиша и чета на друг език (дори не един). При редките ми срещи с българи говоря на български, но много често вмъквам някоя дума от английски, френски или италянски, но не от снобизъм а поради простия факт че поради рядкото практикуване на този език, сам забравила съответствуващата българска дума. Затова не съдете другите без сами да сте минали "по този път".

така е, чудесно ме разбираш. Интересно, наистина българите (за други народи не знам) не се променяме - още Паисий Хилендарски е писал "О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?..." Едно и също столетия!
И все пак предпочитам да не мълча, като виждам насреща си менте. Може да не променя нещата на момента, но поне няма да мълча и толерирам.
Та именно затова попитах госпожата как е успяла да забрави родния си език за няколко години в САЩ. (Е, това не съм го отбелязала в статията горе, защото акцента е върху друго.)
Тя ме изгледа кръвнишки и нищо не каза, но май има голяма вероятност да не ни стане клиент, кой знае!... Не съжалявам :)))

"Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак". Тази дама... Бих искала да я видя лично, за да й припомня някои хубави наши думички, които със сигурност е забравила. :)

horata koito si mislqt,4e ne moje da se zabravqt bulgarski dumi ako jivee6 v razli4na durjava za pove4e ot 6 meseca, sa mnogo neveji!! Za6to? Za6toto, te ne sa jiveli v razli4na durjava za dulgo vreme ili vuob6te ne sa jiveli izvun BG i ne-znaqt.

Предполагам че има таквиа хора, просто защото съм чувал за такива, със силно деформиран български, и подозирам някои от моито приятели. Но те говорят 90% на англииски, така че не мога да преценя. И все пак, за да се разбере дали е възможно, и как, трябва или да се преживее, или да се чуе коментар на обективен човек, живял дистатъчно в чужбина.

А ето и малко факти за мен самият:

1. Говорил съм и съм МИСЛИЛ на англииски, без дори да съм излизал от Б-я. Просто защото 30 часа англииски на седмица, включително с англииски учители, може да те промени повече отколкото очакваш. Да, питал съм за влакове на англииски, и да питал съм се какво ми става ( на бълагрски:) ).

Мога с ръка на сърцето да кажа, че съм се бъркал и съм казвал/питал на англииски. И да, мислил съм на англииски!

2. Когато прекараш почти година предимно с англичани и едва 2 българи, започваме да си говрим на англииски... с българите. Не от превземки или нещо такова, става неусетно. След това се гледаме няколко секунди недоумяващо и се питаме - Какво ни става?

3. Когато след 2 години в странсвто се прибера, само след няколко дни трябва да коментирам казус в университета, или да направя маркентингов анализ. Е повярваите, думите ми просто са на англииски. И имам два избора
- или да позлвам предимно англииски думи в тезата си
- или да заеквам и да мълча.
И в двата случая, впечтлението за коелегите е ... досещате се какво!

Така, че ще приема коментар, само от човек които е работил и прекарал значително време в чужбина.

А тези изключения които rpatel е дала. Ами това са изключения, което чисто и просто доказва правилото.
Ако си говорят със семейството на български, нищо чудно не виждам в това.

И на последно място, бих коментирал, че госпожата в офиса, е много вероятно да е преигравала. За да се докара 'р' то се иска доста време. А българското 'р' не се забравя. Това че се опитва да се покаже на ... незнам какво точно, е чиста българска черта. Което означава, че си е българка, наш човек!

А това, че rpatel е забелязала това, мисли и реагира по този начин - '"простосмъртните, които не се срамят, че са българи", да я мислим за много важна дама, дошла от Великия запад.' е чисто и просто лична интепретация. Мисленето от вида "велик - нищожество" е чиста проява на ниско самочувствие. Отново чисто българска черта. Което означава, че и rpatel си е чиста българка, наш човек !

offf ... iskam da kaja na tazi dama "verde," (mislq 4e ste dama) 4e da vqrno e, 4e horata koito imigrirat ot BG i otivat v druga durjava sa naistina i 4ujdenci sred svoite za6toto sa vijdali dva razli4ni na4ini na jivot...i do kolkoto tozi 4ovek v Argentina, az sum sigurna 150% 4e i toi zabravq nqkoi BG dumi. No oko toi ne govori Ispanski mn dobre tova moje da e pri4inata za6to toi ne govori s "dialekt" ili ne zabravq dumi 4esto..

Може и да забравяте някои думи, когато говорите само с чужденци, но предполагам, че не парадирате пред сънародниците си в България с чужд акцент, нали?
Аз лично не съм била емигрант, само съм пътувала в чужбина за кратко. Но имам примери пред очите си на българи, които не са забравили, затова вярвам, че има начин.
Съпругът ми е живял в чужди страни от 14-годишна възраст. Прекарал е зад граница 35 години, като му се е наложила да усвои 3 чужди езика (като Вас). Рядко е говорел с българи, изобщо не се е връщал в България до т.нар. "Промени", но някак си е съумял да не забрави.
Негова братовчедка живее от 18-20 години във Франция. Говори чист книжовен български език, научила е и съпруга си - французин.
Друг пример: приятел на съпруга ми е заминал в Германия през 1961 година. Говори прекрасен, чист български.

Giveia ot 18 god v 4ugbina.okolo men niama balgari.govoria i mislia na tehniat ezik.no nito za sekunda ne sam zabravil balgarskiat.taka 4e takiva poziori kato tazi gospoga triabva da se postaviat na miasto...

А се смеят на царя, че не можел да говори български. Смеят се на човек, който не е израснал в родината си, а говори езика си със старание. Точно както си се изразил - малко по старовремски - но все пак на български.

Женицата отишла неподготвена за интервю, не си знае "думичките", преиграва, може и от притеснение, ами... какво толкова. Ако е добър специалист, обаче, и я вземат на работа и ти е шеф, и продължи да не помни думите, при все че живее в България, и си кълчи езика - тогава не бих си помислила, че си мнителен човек, а просто - гневен :))

Освен това, обобщаването как живеят всички българи в чужбина... чалга и т.н. - е, знаеш, че няма как да важи за всички, просто звучи злобно. Има и неуки хора (от там идва и проблема с езика, включително и родния), има и образовани. Както и в Родината.

Нормално е, когато живееш в друга страна, понякога да ти дойде най-напред чуждата дума на ум. Това, което описваш е явно преиграване, изтъкване и избиване на комплекси.
Не се забравя така лесно езика, на който си проговорил. Интересно е, че в чужбина, при срещи със сънародници, същите тези хора, говорят перфектен български?!
Свят голям - хора разни.

Женицата не беше кандидат за работа, а по-скоро искаше услуга от фирмата ни. Не беше притеснена, а с високо самочувствие и доста претенции. Но не това ми направи лошо впечатление, а позата й.
По повод това, което съм писала за чалгата и т.н., аз правя ясно разграничение между българските емигранти, които се държат като нормални хора със своите житейски борби, върхове и спадове, и тези, които парадират пред сънародници в България.
Както казва Кроталка, последните говорят перфектен български при среща със свои сънародници в чужбина.
Странна работа...!
И още нещо: злобна бях последно, когато автомобил щеше да ме премаже в средата на пешеходна пътека, но бързо ми мина, защото оцелях (и този път).
Но понякога съм саркастична и си казвам мнението, дори да не харесва някому.

Смехотворно си е. Спомням си като бях на 17 години и ходех на практика в хотел "Амбасадор" на Златни Пясъци идваха на почивка такива "избледнели българи" им виках. Всички говореха български с акцент и тук таме чуждица, но всъщност най-зле беше една "мацка" от типа футболистка съпруга, която си живееше в България, омъжена за чужденец. Отново мисля, че проблемът й беше невладеене на езиците като цяло, включително и родния, просто защото си беше ъъъъ тъпа. но пък беше добра жена, все ми подаряваше по нещо и то без да ме накара да се чувствам зле. Та й простих :)))) Но и тя много кокетничеше със статута си на пътуваща и озападена мадама. А бе... всякакви ги има:)))

Сигурно и аз изглеждам смешно като се прибирам в Родината и не си спомням имената на вестниците и политиците. Дано не ми се подиграват зад гърба :Р

А това за зебрите... пази се! Слава Богу, че си оцеляла! Баща ми го блъснаха така, жив е, Господ здраве да му дава, но е много зле с крака, толкова години вече....

хареса ми гледната ви точка, независимо, че доста се различава от моята. И все пак на места потвърждава и моята теза, че преиграването е отблъскващо и ненужно: английското "р" например.
Всеки си има своя жизнен опит: вие мислите и говорите предимно на английски, но се питате какво ви става, когато започнете същото и с приятели-българи. Тук преиграване не усещам, а на мен думата ми е за тези, които като че ли се срамуват от езика си. Както писах вече в друг коментар, има и българи, които са запазили езика си дори след десетилетия в чужда страна и среда.

това с "избледнелите българи" и "озападената мацка" страшно ме развесели.... :)))))) Страхотни попадения!
А що се касае до политици и вестници, май не е голяма загубата да не им знаеш имената...

За зебрите: страх ме е, но няма как, минавам. Вече няколко пъти не успяват да ме ликвидират. Обаче аз тъпо и упорито продължавам да си отстоявам правото да мина с предимство, макар с огромен риск. Ако не ме сгазят, вероятно някой път ще ме набият, защото имам навика да вдигам и ръка срещу колата, за да се усети шофьора, че това не е магистрала. С ръка няма да мога да спра кола, то е ясно. Обаче дразня шофьорите. Та може и да го отнеса.... несправедливо....

а никой сякаш не се сеща за това. Като пешеходната пътека. И тротоарите. Я да те поздравя с едно парче на Сезария (нали е от Cape Verde :) Само забележи групата зад нея, страхотни!

http://www.youtube.com/watch?v=MnO28gOD50A

Здравейте!
Много хубав пост!Поздравления!
Но,да кажа и аз!Синът ми работи от 5 години в Ню Йорк!Уолстрийт!Шеметна кариера на финансов анализатор!Представете си!
На него не му у проблем да си говори българския без да се замисля!Там,ако се наложи и тук,като се прибере за десетина дни на ваканция!
Всичко е въпрос на ЛИЧЕН ИЗБОР!
Бъдете щастливи,всички!

И аз съм живяла в чужбина и понякога са минавали седмици преди изобщо да чуя някой да говори на български, но това не означава, че съм забравила родния си език. Е, да, в първия момент, в който се върнеш в България, ти е малко странно догато започнеш пак да говориш нормално, но това се оправя за 2-3 дни. Освен това, проблемът не е в това, че тези хора немогат, а просто неискат да говорят български! Т.е. нещата не опират до езика, а до самосъзнанието! До факта, че те се срамуват да се нарекът българи и всячески се опитват да се разграничат от всичко свързано с България. Езикът е просто най-видимият белег и най-лесният начин да покажат презрението си. Иначе, ако човек наистина е позабравил някои думи това не е проблем, важното е, че не е започнал да се срамува с произхода си, както за съжаление правят много нашенци. Дори променят имената си. Сигурно познавате такива, които държат името им да се изписва с Ф накрая, а не с В. Моля ви се, той вече не е вашият съсед Петров, а е Mr. Petroff! И изобщо за какви се мислите вие, че му говорите така. Сякаш до вчера на сте си пили ракията заедно, ама хайде, като това ги прави щастливи.

Такъв постинг се пише не само по наблюдения ,ами и по научни тези за мутацията на чужденците в дадена страна.Има изследвания ,трудове по тази тема .колкото и невероятно да ви звучи.Ако не упражняваш писмено и говоримо един език ,за 4 години ,от този език остават елементарни знания за правопис и говор.Установено е ,че такъв изолиран от обществото си човек борави говоримо с броя на думите,с които говори едно 7 годишно дете .Добива се и акцент ,който дразни околните.Нашият език е много богат на думи ,в сравнение с другите езици и е особено труден за писане с предлози и съгласни и родове.
Спомням си ,че учех финският език 5 години по 7 часа в училища и курсове на ден ,като ни забраняваха да говорим с другите чужденци на английски или руски език .Вярно е изречението ,че знаеш езика ,когато почнеш да мислиш и сънуваш на него.Това съм го чувала от учителите си.За финците ,дето се завръщаха в страната си след продължителна емиграция също беше задължително да минат опреснителен курс на родният си език за да не бъдат ,,ни рак ,ни риба в собствената си страна,С тази цел започнах да водя блог ,защото последният път ,като си бях в страната не можех и една декларация да попълна.Замислях се над думи и букви.Но благодарение на хора с комплскси отказах блога ,защото ми омръзна хора ,дето не знаят как се чувствам да си мислят че ми отмъщават с думи ,като проста си,глупава си ,пишеш грешно ,дори дебела си.
И аз съм против хората ,дето се правят в говора си на чужди граждани,личи и простее .И искам да им кажа ,че суетата да се правят на чужденци е пагубна за самите тях.Не е нито лесно ,нито похвално да си българин в чужбина !Поздрави на всички !

Аз съм от десет години в чужбина. И да забравил съм много български думи. Но когато говоря български се мъча всячески да не поставям чуждици в речта си. Обяснявам думата, която имам предвид на български, така че околните да ми я подскажат и да си я припомня. Да кажа, че съм бил в колидж и дори да не се поинтересувам как беше това на български, за мен е нещо не пордлежашто на коментар. Смятам, че както сме учили чужди езици и сме полагали усилия за това, така е необходимо да се подготвим достатъчно добре преди да изнасяме лекции пред аудитория например. А които не може на родния си език да се изясни, ами толкова му е умствения багаж.

нямам навика да чета научни тези, освен ако не е нещо много важно и ме касае или ако не заинтригува вниманието ми случайно. Вероятно има логика в тези изследвания, но едва ли всички българи в чужбина са тотално откъснати и изолирани от други българи, от книги, преса, българска телевизия и други начини за комуникация или поне упражняване на родния език.

точно така е, прав си напълно. И аз мисля, че дори нещо да ти излезе от ума за момент, ако държиш да говориш своя език и то правилно, другите винаги ще ти подскажат правилната дума, без това да изглежда превзето. Типичен пример е мъжа ми - като се запъне някаде, винаги го нагажда по контекст, а и аз му помагам да си припомня думите, които му убягват. Не мога да укорявам такива хора. Напротив, радвам се, че държат да говорят на български, въпреки дългото и вярвам нелеко отсъствие от Родината.
Пък какво ли да кажем за българи, живеещи в България, на които всяка втора дума е някаква заемка от друг език. Ей, имаме си наши думи!
Няма да ни падне реномето, ако казваме например "представяне", вместо "презентация".

ама я,какъв хубав български имате всички.дори и да позабравяте някоя и друга дума,след малко се сещате.да забравиш дума,защото говориш и мислиш на друг език е нормално,но тази жена е преигравала,има много като нея и за това става въпрос.
и аз съм живяла в чужбина и много добре знам,че не се забравя родния език току-така.и приятели имам,които дори не се връщат за ваканция или отпуска,с които като се чуя по телефона говорят както преди.разбира се,като си там от много години се бъркаш и забравяш думи,но примера с "р" е чудесен за проявата на тъпоумие и избиване на комплекси и придаване на важност и т.н.
поздрави на всички и приятен следобед....ден/нощ за който както е :)

Да, има хора, които живеят в чужбина и забравят български, има и такива, които не са живели в България, но знаят български. Това, което ме боли, че българите, живеещи в България вече не говорят чист български. Ако не си учил английски, не можеш да разбереш "българския" им. И колко много са тези които пишат на български с латиница? И това за български език ли се смята? Има ги и горните коментари. Аз лично не ги разбирам.

Само да вметна, че на никой не му пука кой какво точно смята. Всеки си говори както може и както иска. Ако аз се самоизтъквам пред някого демонстрирайки колко съм начетен като използвам английски/френски/немски/патагонски думи постоянно, това си е само мой проблем. Ако съм живял 10 години в САЩ и не съм говорил на български повече от 3-4 пъти, това пак си е само мой проблем.

А може пък дори да не е проблем. Хората имат право да избират какъв език да говорят. Като не им харесва родния - прав им път.

Това, че и тук, в България не говорим книжовен български, е пък съвсем друга, не по-малко болна тема, разбира се. Признавам си, че и аз имам паразитни думи в речника си и съвсем не говоря по правилата. Повече се старая, когато пиша. Писането на латиница напълно изкривява правописа ни и после правим безобразни грешки, пишейки на кирилица.

Аз живея от 8 години извън България. Прочетох някои коментари и съм напълно съгласна, че когато работиш в среда където не се говори български, радио и телевизия, магазини, вестници, всичко не е на родния ти език е допустимо за момет да забравиш някоя дума, но предвид това че поне 20-десетина години си говорил този език се предполага, че познаваш богатството му и можеш да заместиш липсващата дума. Това е умение което се владее с научаването на даден език, ако ня някого куца, то значи няма даобри познания по съответния език. Разбира се, че ми се е случвало да забравя дума, а когато учиш специфична материя и никога преди това не си я учил на български тогава възприемаш думата със значението на езика на който учиш, между другото не се отнася само до обучение, може да е свързано дадена професия...., а може и да е съвсем обикновена дума от ежедневието. Някои думи нямат точен аналог...., или просто не изразяват толкова добре състоянието например :), спомнете си колко думи от турския сме възприели, доста от тях нямат добър заместител. Да не се отколнявам обаче от това което искам да кажа. Познавам българи, извън България, които като се съберат с други българи (и сме само такива) говорят на англииски...или с онова Р, изобщо смешно и трагично. Ако човек иска да си поддържа езика ще намери винаги начин.
Запознах се с един българин, повече от 40 години е тук в Канада, да е жив и здрав на 83 години е, има 5 деца, всичките са с български имена, жена му е канадка, е...не знаят български, нямал е време да ги учи, работил е много, но пък той говори български....вярно от преди 40 години е неговият речник, но надминава младите имигранти дошли преди 3-4 години.
Някои казват, че било хубаво да говорят на децата си на английски така щели да се научат да го говорят, но те така или иначе ще го научат (дори тук където живея знаят освен английски и френски), нали ходят на такава детска градина или училище. Българчета деца помежду си говорят на английски, защото в училище така са свикнали и им е по-лесно, така че хубаво е в къщи да се говори на български за да го понаучат. Има и българско неделно училище, но е един път седмично, колкото за някаква основа става, но до толкова.
Друго още по-страшно нещо обаче ми прави впечатление - в България освен разговорно не официално се говори и пише официално (някои думи все още) в медиите на англо-кирилица, например: беше осъществен рисърч, или хайде да си шернем малко музика......и соо он. Думи на английски изписани на кирилица е грозно и трудно се четат, повярвайте.
Езика е непрекъснато развиващ и обогатяващ се "организъм", развива се бързо и е нормално да има чуждици, във всички езици ги има, не съм против тях, а срещу масовото им използване, което говори за беден речник....и нещо още по-страшно (няма да го назовавам). Това което наблюдавам в България и българите извън страната е малко прекалено и пресилено.
Нека не се срамуваме да си говорим на български, вярно че английския е по-лесен, и все пак, знаенето на още един език е плюс. Не се лишавайте :)))

Прав си, че всеки може за говори както си иска и на какъвто език си иска и това не е никакъв проблем. Проблемът възниква, ако все пак ти се иска другите да разберат това, което искаш да кажеш. Защото обикноено ние не разговаряме само с огледалото си.

"Проблемът възниква, ако все пак ти се иска другите да разберат това, което искаш да кажеш. Защото обикноено ние не разговаряме само с огледалото си." - много добре казано, искам също да добавя и че е въпрос на уважение.

много интересен пост, само дето останах с впечатление, че се е случило на теб и представи си изненадата ми като видях следната статия...
http://news24.bg/novini-13846-kak_beshe_dumata_na_balgarski_vchera_v_ofisa_pristigna_edna_gospoja_okolo_30te_koyato_izglejdashe__.html

направихте ли си труда да прочетете автора на посочената от Вас статия? Явно не, защото е същият който и тук....

но гледах по новините. Знам как е в безвъздушното пространство...ами просто си летиш...
Постинга като тема е трън в очите и за българите в чужбина и за тези в България, които имат проблеми със себе си. Никой никого да не съди (за каквото и да е), защото никой не е безгрешен! А БОЛНИ и неграмотни хора е имало и винаги ще има. Нищо ново. Но нов поглед е нужен: с любов, милост и благодарност за всичко, което ни се случва. (към verde: жената, която описваш е дошла, за да ти даде урок по търпимост на глупостта, защото е безгранична). Съгласявам се напълно с мнението на 36-hera и няма да повтарям.
(Мога ли да се възползвам от широката публика тук и да дам една обява, за която винаги съм си мечтала? Почувствах, че каза "ДА!" verde. Благодаря ти!) Ето обявата:
"Живея само 13 години в чужбина и имам проблеми с всички езици, със себе си и с другите; скучна съм и от скука дойдох в този блог; тъпа съм и от тъпотия страдам за вас; стара съм и от старост забравям, а не от поза; освен това съм грозна, бедна, самотна, безработна, болна, слабохарактерна и много нещастна. Кой иска да дойде в чужбина на мое място? Разменям само за точно противоположното.") С Богум!

povtarqm nqkoi ot tqh, no kato stydentka v Shtatite ot nad 7 godini (purvo za kolej i sega "graduate school"), tozi post mi beshe blizuk do surceto. Nikoga ne kriq fakta che sum ot Bulgariq - naprotiw, smqtam go za dulg da obuchavam Amerikancite za stranata i kyltyrata ni. Vupreki che dokato bqh v Bulgariq, nivoto mi na Bulgarski ezik beshe mnogo dobro, v momenta ne e veche taka. Makar da moga da komynikiram na elementarno nivo, stane li vupros za neshta koito sum naychila sled zaminavaneto si v chyjbina (naprimer po specialnostta mi) mi e adski trydno da izkaja na Bulgarski ezik i naistina ponqkoga mi ybqgvat dymi ili sa mi kazvali (makar az da ne go zabelqzvam), che imam lek akcent v purvite dni kato se vurna za vakanciq. Nevuzmojno e chovek da jivee v dryga strana, kudeto ne e zaobikolen ot Bulgari prez cqloto vreme i da ne popie malko ot nachina na mislene i izrazqvane, a sushto i mestnata kyltyra. Bi bilo nezdravoslovno da ima nqkakuv tip adaptaciq kum chyjdata strana.
Sushto taka me vpechatli opisanieto na emigrantite v chyjbina, koito sa nito Bulgari, nito chyjdenci - zabelqzvam che tozi komentar beshe otpraven bez nikakvo sustradanie. Kato chovek koito izpitva takiva protivopolojni emocii, moga da kaja, che tova e naistina mnogo trydno polojenie i chesto puti tezi emigranti trbqva da imat mnogo silen dyh i volq, za da mogat da se spravqt s nego. Vupreki che nqkoi sa na mnenieto che da zaminesh da ychish v chyjbina e predatelstvo kum rodinata i izbirane na lekiq i shirok put, az puk si mislq che tova ne e cqlata istina. Da, vqrno e che mnogo ot nas zaminavat s nadejdata za po-dobro budeshte, no tova koeto tursim ne e lesnoto, a po-skoro spravedlivo cenitelstvo na tryda i ymeniqta ni. Vse pak bih iskala da me vuzpriemat kato dobur psiholog edin den zaradi tova che si vursha rabotata dobre, a ne zaradi tova che chicho mi e nqkakva vajna klechka primerno. Osven tova bih iskala da mi plashtat spored tryda koito polagam - spravedlivo vuznagrajdenie - tolkova li e nevuzmojno tova? Za men tezi ysloviq sa vupors na prosto yvajenie kum individa i bi trqbvalo da sa dadenosti vuv vsqko obshtestvo. Kogato v Bulgaria ne e taka, klimatut e neblagopriqten za razvitieto na dobri profesionalisti i izobshto shtastlivi hora - nishto chydno che se povishava chestotata na zabolqvaniq kato depresiqta i nervnite razstroistva.
Kakto i da e...Prosto iskah da izloja glednata tochka na nqkoi, koito e v tazi sityaciq - trydno e da si predtsavim prez kakvo preminava chovek ako samite nie ne sme go prejiveli. Tozi komentar ne e kritika na avtora - suglasna sum, che ima mnogo poziori, koito si pridavat vajnost sus statysa si na emigranti. Realnostta obache e, che emigraciqta ne e leka ili shtastliva dori i v strani kato Shtatite kudeto mnogo neshta sa vuzmojni.

S yvajenie,

Petya

Петя, нормално е, вече споменах в коментара си, неща които учиш на друг език и никога на родния ти, да не знаеш в началото как да заместиш, но с времето се получава, особено ако четеш литература на твоя език в областта в която учиш, има и още един момент - в началото мозъка ти блокира и възприемаш само на езика на който учиш или ти се говори, нормално е, няма нищо лошо нито срамно.
Нито има нещо подобно, че си избрал да си извън България, поради една или друга причина. Аз учих в Холандия и Англия, сега живея в Канада (била съм и в други страни, но за кратко), заминах да уча в чужбина с идеята, че ще се върна отново в България....и го направих, но така и не получих това за което бях подготвена с образованието и очакванията си; вече можех и да направя голямата разлика между поведение, отношение, чистота и много други неща които улесняват живота и....отново избрах чужбина! Да си имигрант не е лесно, въпреки че съм канадски гражданин не мога да кажа че съм канадка, не....всъщност не се изразих правилно, не съм нито българка, нито канадка, аз съм българска канадка!!!! Мога и говоря на Български, родена съм в България, ортодоксална християнка съм (по-големия процент българи са такива всички знаем), възпитана съм в характерния дух и култура за източно-православните християни, почитам повечето празници - културни, исторически или религиозни, името ми е българско, не съм го сменила (поне за сега :)))), мога да приготвям български национални ястия, не съм избирала да се родя в България, но не се срамувам от това. Канадка съм защото избрах да съм такава, живея тук доста време, имам право да гласувам и упражнявам тази си възможност, канадка съм защото уважавам хората дошли тук преди 400 години и направили държава, уважавам хората които продължават да идват и да я изграждат, канадка съм защото нямам лошо отношение към имигрантите, защото има закони и те се спазват, празнувам канадските официални празници и хапвам/ готвя канадска кухня, макар и по бедна като рецептурник от българската ;) Мога и още показатели да напиша, по които се чувствам българска канадка, но смятам че това е достатъчно :)
Колкото до езика, пак се връщам на темата, нормално е след като по минимум 8 часа не говориш и мислиш на български + още 1 до 3 часа радио, телевизия и пазаруване, да започне да ти прозира, че не живееш в България, дори и да нямаш акцент, начина на изразяване ще те издаде, строежа на изреченията ти е неминуемо малко или много поразместен ;) А и както казах в първия си коментар, езика е жива система и се развива непрекъснато, когато си извън България....твоя не се развива....или поне не със същия ход, ако си там. Намирам за много полезно писането на кирилица, поне при мен беше, защото след дълги години говорене и писане на английски установих, че обърквам думите или пиша някои букви на латинеца, но това е не защото съм забравила българския, а защото пиша във форуми, чатове или по ел.поща български думи с латински букви. Мозъка има способност (когато разбира се вече съответния език е развит поне до минималната възможност) да пише така както говори и да говори така както пише (изключвам преводачите в ефир :) или моменталния превод като цяло (това е друга тема). Започнах все повече да ползвам кирилица, за да не се излагам да пиша "парва" вместо "първа", "агал" вместо "ъгъл" и т.н. И най-важно да не ме е срам, че греша, а също така това е и уважение към езика и хората които пишат на него.
Ще завърша с няколко думи за имигрантите, Петя ме провокира да ги напиша :), не е лесно да си такъв, всеки има причина да е избрал този път, както и решава дали да го продължи до края. Има момент когато ако се замислиш не си нито от "едните", нито от "другите", има моменти когато си повече от "едните" отколкото от "другите", и често е объркващо, и често ставаш философ :))))) от много мислене и преживявания, но колкото и да обяснявам, тези които никога не са живели, казвам живели защото има разлика да отидеш на гости или да си турист някъде, та тези които не са.....не могат да разберат точно какво е усещането. Не ни осъждайте обаче, понякога, някои които не живеят в България са повече българи от тези които са там!

Препоръчвам на всички да се запознаят с Кроталка. Тя сама да каже от колко години живее в чужбина и какъв й е българския.

... звучат самооправдателно?!?!?

Който го е срам от българския си има причина, а тя не е тема на постинга. Темата е човешката глупост и превзетост (двуличие и производни). Който живее в чужбина си знае какво му е, няма как живеещите в България да го разберат, даже да са добронамерени, а често не са и от опит зная че няма НИКАКЪВ смисъл да се обяснява човек.

guinness, съгласна съм с теб, и аз не съм по обясненията, но сега взех, че се отпуснах :) След дълго мълчание понякога се получава и така :)))
Няма смисъл да се обяснява...., вярно е :)

Хора, прави сте, обаче има една малка подробност. Очевиден факт е, че личи от самолет, кога даден човек говори затруднено български по причините, които hera изтъкна, и кога го е срам от родния си език и се превзема....

"Има и неуки хора (от там идва и проблема с езика, включително и родния), има и образовани. - guinness, забелязала съм, за съжаление, че точно образованите най-много позират в стремежа си да се покажат като такива, и започва едно преплитане на двата езика (тук в Канада понякога и на трети), че се получава обратния ефект - беден речник на родния език, а всъщност те са си много добре с езиците, но поотделно. Е, нужно ли е тогава да ставаш така за смях?! :)

СМЕШНИЦА ?! е, тая 30-годишната, която е била в офиса ви е такава.
:))))

"Има и неуки хора (от там идва и проблема с езика, включително и родния), има и образовани. Както и в Родината"

Хера, думата ми е не да разделя хората на образовани и неуки, а че навсякъде има ВСЯКАКВИ :) Това е майката на всички обобщения и не може да е грешно :)))

и аз ползвах думата "постинг".... какво да се прави:)

guinness, абсолютно съм съгласна с теб, просто ме подсети да изкажа в коментара си и наблюденията си спрямо образованите хора. Разбира се, че навсякъде има всякакви хора :) Аз нямам нищо против чуждиците ;), друго исках да кажа с моите дълги, дълги коментари, във всеки език има взаимстване, особено през последните 20 години с масовото използване на интернет е неизбежно, въпреки че потребител ми харесва повече от юзър :) Аз също използвам такива думи, но се старая да са по-малко. Хубав ден на всички :)

Ще бъда 51 по ред .
Значи този въпрос си е значим .
Моят син живя пет години в НюЙорк . От два месеца е в Централната европейска банка . А аз и майка му бяхме при него в Америка за месец през август .
Не е забравил българския на йота . Но и при него се забелязва отчуждаване от българското . Защото иначе не би могъл да съществува , учи и работи там , в онзи огромен свят , където има най-различни националности .
Това се забелязваше от нас с майка му през този месец , когато бяхме заедно в Ню Йорк . Дори тя бе по-чувствителна на тема родолюбие от мен . Доста спорове са водели за това негово отчуждение и дори " чуждопоклонничество " .
Според мен това си е нормално . Средата на живот влияе и колкото ти се ще да не загърбиш България , това неминуемо се случва .
За мен важното е друго . Да не се срамуват нашите хора зад граница , че са българи . И да вярват , че освен света навън , променя се и света у нас , в България .
Да се надяваме към по-добро , при все че някои от нас не ще дочакат видимата промяна . Просто нещата ще се случат , но ще трябва време .
Извинете , че се отклоних от темата .
Един българин , чийто син надали ще се завърне в България . Или пък кой знае ...

Подкрепям lubara напълно! Усетил е много правилно атмосферата и е преценил съвсем реално, че за да "уцеелем" и се преобщим пълноценно в дадена държава трябва неминуемо да се променим!
Колкото до срама.....аз понякога се срамувам не че съм българка, а от българите които оплюват българското и изтъкват само неприятни факти.

вече 20 години. Децата ми са родени тук, говорят български, обичат България, посещаваме я. Тук ако кажеш че си роден в България предизвиква приятелски усмивки. Но си е сложно. Объркано. Дълго време бях изтрила "българския" си период от паметта. Изглежда това ми помагаше при оцеляването. Говоря местния език с акцент, в България говоря българския също с акцент. Но сега си събирам двата периода от живота и съединявам най-хубавото от тях.

Ето тук:
http://veskopetrov.blog.bg/viewpost.php?id=111722

що се абиш? :-)

guinnes, благодаря за поздрава. Музиката на Сезария Евора ми действа някак отпускащо. Вероятно и на други хора...

lubara, радвам се на оптимизва Ви. Дано има повече българи, настроени оптимистична за бъдещето на Родината ни, въпреки че е ужасно трудно да си оптимист, гледайки сегашното положение.

veskopetkov, благодаря за линка към блога Ви. Прочетох статията и, въпреки че не съм била емигрант, усетих донякъде неволите, за които пишете. Май доста хора са минали по този път. Усетих и тъга, носталгия по родното. Имате желание да поддържате знанията по български и според мен така трябва, колкото и да е трудно предвид средата.

heimdallr, Вие ли бяхте първия анонимен? Ако сте Вие, радвам се, че сега виждам поне псевдоним.
Не го приемам като "абене", а изказвам позиция. Както виждам от коментарите, доста хора изказват своята, явно темата вълнува.

Вълнува, доста вълнува. Това са най-дългите ми коментари....., достатаъчно показателно е :)

това е един вид далекогледство. Вместо да си гледаме езика в рамките на България, как ние говорим родния си български, се занимаваме с езика на тези които са далеч от нас. Типично далекогледство. Заслушайте се как вие говорите и как пишете, вместо да отправяте поглед далеч зад границите ни.

всъщност и Ви сте прав/а. Българите в България не сме по-добри от българите в чужбина.
Спор няма.

Браво на 58!

Какво имам предвид: "Защото акцентЪт е върху друго" - от 10, 7-ми ред.

Както казват: "Дяволът се крие в детайлите".

Човек първо трябва да се вгледа в себе си, преди да започне да укорява околните... поне така си мисля.

Не защитавам бълтарите в чужбина, не ги и упреквам. Не съм един от тях, но уважавам правото им на избор. Смятам, че трябва да търсим нещата, които ни обединяват, а не тези, които ни разделят.

алелуя!

Госпожата е била с атеросклероза,не го е забравила нарочно или от немарливост.