Предполагам на всеки българин прави впечатление колко много погрозняват с времето нашите политици - депутати, министри, президенти. Погрозняват и се състаряват. Вярно, че всеки с времето погрознява и се състарява. Това е естествен процес. И аз няма да съм вечна. Но тяхното погрозняване става изключително бързо - за 1-2 години в политиката. Пък някои политици са си отявлено грозни по принцип. Мое мнение, но си го отстоявам (особено последните снимки - на всеизвестен екс-министър).
Първо наивно мислех, че е от много работа, от много задачи, от заседания до късно нощем, но сега явно съм свалила розовите очилца, та разбирам по-ясно каква е причината за напрегнатия поглед, бръчките по кожата и кръговете около очите. 
Далаверата! Стресът, че всеки момент "пирамидата" може да се срути и да ги помете. Постоянното, денонощно мислене как да се източат още милиони, как да се прикрият следите на кражбите, кой знае за това и кой може да проговори там, където не трябва, какво ще каже "господарят", как да се лавира между "досадниците от ЕС" с техните изисквания за прозрачност и борба с корупцията, и бизнес-партньорите, с които "завъртат далаверата" и си поделят парите. Тежка задача е и задължението да се пълни партийната каса, освен собствения джоб. 
Е, има и едни там неща, които отвреме на време трябва да се покажат пред раята, демек народа - интервю по медиите, докладче за пред Парламента от типа "какво (не) сме свършили и какви постижения имаме"....ама това са дребни подробности, които не докарват чак такава нужда от обилно количество супер качествен френски фон дьо тен, купен вероятно на поредния воаяж из Монако (наслуки визирам емелетем, дето си развяваше марковите парцали из Монте Карло, докато в България бушуваха пожари, но на нейно място може да е всеки друг/друга от политическия ни "елит").

Според мен има и друга причина човек да погрознява - покварата на душата му се изписва на лицето. Парите, дами и господа-депутати, министри и всякакви там служители (тези, които са се клели да служат на народа), парите осигуряват невъобразимо охолство за вас и вашите деца, внуци и правнуци, но....и вие няма да сте вечни. Там, където на края отиваме всички, няма да можете да завлечете нищо, освен едната покварена душа. Господ вижда, въпреки че вие не вярвате внего.

  


         

       

      




(Подборът на снимки е произволен и крайно недостатъчен, но според мен всеки разбира какво имам предвид.)