Новина от Expert.bg, публикувана в dir.bg на 23.07.2008:
„По три-четири хотела фалират всяка седмица, сочат постъпилите в Държавната агенция по туризъм (ДАТ) данни от банки, кредитирали инвеститори и хотелиери, които не са в състояние да обслужват дълговете си.Това казва в интервю за в. “Труд“ Анелия Крушкова, председател на ДАТ. Десетки хотели са обявени за продажба, но купувачи няма. Заради борчове ще преминат в ръцете на финансовите институции, но дали те ще ги продадат, щом собствениците не са успели, пита риторично Крушкова. Според нея България следва пътя на Испания, където държавата изкупува фалиралите хотели и ги събаря, за да прави зелени площи. Платихме скъпо да циментираме курортите и да унищожим природата, сега ще плащаме да я възстановим, казва още Анелия Крушкова.”
Като прочетох това, първо ме напуши ироничен смях, после тоя смях ме стисна за гърлото, та чак ми се доплака. Обзема ме чувство на безпомощен яд, което сигурно изпитва всеки що-годе нормален човек, гледайки какво мазало правят от изстрадалата българска природа наконтените парвенюта с купища мръсни, прани, непрани, крадени пари.
Отиваш на морето и гледаш: хотели, хотели, хотели.....тук-там паркинг, но запазен за гости на хотел,....молове, магазини, сергии, кръчми, дискотеки...
Важното е да върви далаверата, да тече парата (не да капе - това е за онези, които се опитват да живеят от труд, не от яки кражби). Всеки турист, чужд и все по-рядко български, като отиде нта черноморските ни курорти, се „захласва” от гледката на бетон и боклуци, вместо море и зеленина. Всеизвестно е, че строителството е в пъти повече, отколкото ивицата земя край морето може да поеме. Хотелите са наблъскани един до друг като сардели в кутия, няма паркове, няма градинки, няма велоалеи, няма пешеходни алеи, няма чисти и здрави пътища, няма съответните за това строителство водоснабдяване и канализация, няма добро почистване на селищата, няма красиви гледки, няма разлечения за различна възраст, няма пречиствателни станции за хотели и заведения, няма достатъчно паркинги, няма достатъчен обществен транспорт, няма дори нормални троторари, ей Богу – няма дръвче и пейка, под която да поседнеш за минута, за да се спасиш от слънцето за малко.
Ако искаш да поседнеш – в заведенията, където отдавна са изгонили щедрия българин с лошо и пренебрежително „обслужване”.Останали са само чужденците, които в страната си са под средната класа. Дошли са на хотел all inclusive и за тях бирата с картофките в ресторантчето на плажа се счита за скъпо угощение, за глезене. Собствениците на заведения има да чакат да дойде родния бай Ганьо, чието глезене не минава без хубава ракия (поне бутилка), салати, мезета, риби, пържоли, гарнитури, вина и т.н и т.н. Неее, до скоро българинът беше персона нон-грата, защото говореше български и беше втора катерогия клиент. Първо се обслужваха чужденците, те бяха с предимство. Едва след това идва сервитьора с тъпа физиономия и ти излайва нещо от рода на „кво да е..”. Лъже те нагло и чака бакшиш.
Само че сега нещата се променят. Вече сервитьорите се усмихват, като чуят българска реч в заведенията по морето (пък и не само там като че ли). Усетиха се, че именно нашенеца им носи пари, защото е дошъл да се отпусне в кръчмата, да яде и да пие, както само той си знае.
А Ханс, Курт, Джон, Герта или Серьожа са дошли да пият евтин алкохол, след като са яли до насита от шведската маса в хотела. И го правят в дискотеката, в кръчмата, там се освинват, там вилнеят, там чупят глави, повръщат и дивеят. Защото им е такова нивото. Знаят, че тук така може, тук няма закони, няма правила – това се вижда веднага, щом дойдат в България. Затова и така се държат.
В Германия, в Англия подобно поведение не минава. Ще те глобят, ще те затворят за изцепките, ще си платиш. За това там, в тяхното „у дома”, те са примерни граждани.
В ресторанта пък отиват семействата с децата. Поръчват си бира, картофки, салата и нещо за десерт на малките. Толкоз. Няма големи вечери, няма разпивки... за жалост на сервитьори, бармани и собственици на кръчми, които се чудят как да надпишат сметките, как да изкарат бакшиш. Чужденецът брои до стотинка. Пресмята сметката 5 пъти, защото вече знае, че тук лъжат.
Колкото е да е тъжно, колкото и да ме е яд за България, за нашия туризъм, аз също като хиляди мои сънародници предпочетох почивката в чужбина. И си има причини. Знае ги всеки, който е ходил поне до турските и гръцките курорти. На него са гледали не като на нежелан досадник, който разваля рахатлъка на сервитьорката, а като на важен клиент. Там всеки клиент е важен.
Аз и мъжа ми бяхме 3 седмици в Пафос, Кипър. Кипърците правят от едни голи чукари привлекателно място за туризъм, въпреки жегата, съчетана с влажен въздух, които те оставят с впечатлението, че си постоянно в сауна. Доставят си вода с кораби от Израел. И пак успяват да поливат палми, маслини, фикуси, храсти и цветя, които в градовете и в курортите са навсякъде. Хотелите се строят на разстояние един от друг достатъчно, за да има и градинки, и алеи, и дървета. Всъщност и там се строи усилено, но това чудо като в България го има само в Испания. Е, виждаме последиците на испанския имотен и туристически пазар. Същото започна да се случва и с родните ни бизнесмени с малки и големи хотели.
Кипърците нямат плажове като при нас, които да отдават на концесия на мутри. Само скали. И за да имат достъп до морето гостите на някой 4-звезден хотел, се насипва със ситно натрошени камъни, правят се изкуствени лагуни, ограждат се заливчета със скали, настила се дъното с големи одялани каменни блокове. За плаж се ползват поляни, изкуствено затревени, със сламени чадъри, с шезлонги – и те на нормално разстояние едни от други, а не без място да се разминеш. Отпадните води се преработват, а не се изливат в морето и то е бистро, чисто.
Всичко се прави, за да идват туристите. И те идват: предимно поляци, руснаци, англичани, сърби. Купуват вили и апартаменти. Остават да живеят в Кипър. Там почти не се краде. Къде ли ще се скриеш на острова? Къде ще избягаш – в морето ли? Ако случайно има кражба, тя е дребна и кипърците знаят, че крадеца е от Румъния, България или от Бангладеш.
Хареса ми почивката, но в същото време си казах вътрешно, че следващото лято ще почивам у дома, в някое китно българско планинско градче или село. Ще дишам прохладен чист въздух и ще хапвам вкусни български ястия. И не, защото слушам призивите „Българи, почивайте в България” на изненаданите (защо ли) от катастрофалния сезон бизнесмени от туристическия бранш. Ще си остана тук, защото в България също има какво да се види: има природни и исторически забележителности, които те оставят без дъх и те изпълват с гордост; има най-страхотните ястия, които можеш да вкусиш някъде; има и малки уютни хотелчета, поддържани с труд, вкус и желание от собствениците си, където можеш да се наспиш и да си починеш добре.
Ще си прекарам отпуската например в Копривщица или в Казанлък, в Боженци, в Жеравна, във Велинград, в Триград, в Чепеларе, в Лъки или където ме завее планински вятър. Ще обикалям тракийските гробници или музеите в малките градове, ще се наслаждавам да ходя по горски пътеки.
Само не на морето или в голям град.
Пък ако някой иска да подскаже за хубаво местенце, ще съм благодарна.
На море се ходи в Гърция или някъде другаде.
А Германците се освинват, независимо в коя чужда държава са!
Докато не започнат да събарят хотели у нас, нищо няма да се промени! Бетонни джунгли си имаме и в градовете.
24.07.2008 16:01
24.07.2008 16:54
Криси, все някога ще отида и в Берковица, но преди това ще се чуя с теб, за да си и ти там. Все пак ще ми е приятно да си ми гид :))
Бурканче, разбирам те. Смятам да се "боря", като ходя на места, които заслужават стимулиране от мен и други като мен. По-добре да дам парите си за истинска почивка и хубаво настроение в малко хотелче или механа в Родопите, в Стара Планина и в някое друго китно местенце, вместо да кисна на Черно море в някой бетонен грамаден хотел, собственост на мутра или политик.
И аз обичам нашата, българска природа,нашите, български плажове, покрити с фин пясък, който гали краката, но...от тях нико не остана,нищо...
Поздрави за поста!
11.08.2008 11:26
46 Alabin, second fl. e adresa
Tel. 98 13 363
98 00 328
Как да си обясня факта, че онзи ден семейството на брат ми се върна от 2-дневна екскурзия в Хисар и той ми каза, че кафето в обикновено улично кафене, категория максимум 1 звезда, поднесено в пластмасова чашка, струвало 2 лв?!? Гоним европейски цени, но срещу какво? Там нямало дори 1 нормален магазин за хранителни стоки, нямало никакви развлечения. Само няколко хотела и минерална вода. Толкоз!
Ами ако и него дойдат ОНИЯ да го освинят!?
Затова ,моля ви ,хора,спазвайте коспирацията!
Доверявайте само на свои хора ,на отбрани свободни души!
Че е страшно.
