Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2008 14:30 - Мемоарите на една психоложка - осма част
Автор: verde Категория: Забавление   
Прочетен: 1739 Коментари: 4 Гласове:
0



Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....

 

 

Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка 

(осма част)

В моето изпълнено с мечти и с постоянни предизвикателства битие (поне до сега), аз бях главно действащо лице, а останалите актьори на сцената на живота идваха и си отиваха, най-често безславно... Като метеорити около Слънцето! Или нещо такова!

 

Сещам се за историята на една моя любов, която бих искала да разкажа, за да остане в хрониките на вечността....Охх, отплеснах се в поетизъм.. Ъ-ъ-ъ, простено ми е, щото аз все пак съм  поетична душа, един мъдър дух, дошъл на земята и живял много животи, имам една изтънчена душевност, която ме прави изключително ценна като човек и най-вече като жена. Аз преоткривам своята женственост всеки ден. Нека да започна историята...

 

Имах един ухажор, с който се забавлявах, като го залъгвах, че може да му се отвори парашута. Ха-ха-ха! С него тренирах чар и кокетност, така че като се появи нещо по-така, да съм на ниво и да омая по-подходящия кандидат. Веднъж отидох на купон в дома на този ухажор. Там се запознах с един младеж, приятел на домакина, който ми заприлича на един известен италиански актьор от близкото минало и аз на часа се влюбих в него. Той в мен – също. Беше любов от пръв поглед. Всички усетиха потока от флуиди между нас, искрите, пламъците на страстта!! Започна да ме гледа с влюбен поглед на теленце и на мен ми се огънаха коленете. По това време страдах по загубата на предишната си любов, която даже не беше и осъществена.... Но такава съм си аз – вечно влюбена, ранима, чувствителна, възвишена душа!

И като го видях тоя, казваше се Е., реших, че той е моят бъдещ съпруг. Почувствах го на мига. Заебах мухльото, дето ме ухажваше, оня се сви в някакъв ъгъл, а аз насочих чара си към приятеля му Е., който имаше красиви очи като маслинки, черна коса, добре сложен, с бяла кожа, малко дълъг нос, обаче то нали е признак за.....е, повечето се сещат...за голямо достойнство под пъпа... Абе, красавец.

Разприказвахме се, леко гушнати на едно канапе. Той се оказа банкер. Е, не точно банкер, ами работеше като чиновник в банка, нещо си там, не помня вече кво. Имаше свой апартамент в Люлин, 2-стаен, наскоро ремонтиран, купен от майка му. Тя живеела в провинцията, ми каза той.

 

До скоро преди тази случка, аз си търсех начин да излезна от тъпото село и да се отърва от нашите, които ме задушаваха. И ща, не ща, бях започнала работа като сервитьорка. Но работата не ме кефеше и изобщо не вървеше. То кой нормален човек ще се кефи на такава работа – да обслужва, вместо да го обслужват...!?! С куп усилия си бях намерила и квартира, обаче беше мизерия и трябваше да търпя кучето на хазяйката и най-вече нея...

Сега за мен това беше златен шанс да се измъкна от квартирата, а да не се връщам на село. Затова пуснах всичките си омайнически способности (а аз ги имам в повече) и Е. падна в мрежите ми. Той беше скромно момче, не беше живяло с жена, макар че имал преди време някаква скучубра за приятелка, от провинцията и тя... Не беше спал и с много жени...Идеален мъж!! Награбихме се още на дивана в хола на оня мухльо, обаче продължението, демек съществената част стана в апартамента на Е. След това му се ожалих, че трябва да напусна квартирата и да си търся нова работа, разплаках се...цирк!!! И той ми предложи да поостана у тях. Естествено, не чаках втора покана, още същата вечер събрах багажите и се пренесох при него. Хазяйката на квартирата се наду, щото й дадох по-малко пари за наем. Ми кво сега, толкова имах... Пък и не бях живяла там целия месец! Аре, чиба! И на кучето й смръдливо, чиба!

Нанесох се в новия апартамент и бях на върха на щастието. След 1 седмица казах на нашите, че съм при новия си приятел. Те май изпаднаха в шок, защото не бяха очаквали такова развитие, ама се поосвестиха и кротнаха, щото ги заплаших, че ако правят сцени, няма да ме видят поне месец...За успокоение им казах и че това е бъдещия зет – банкер, свестен, добър, много кротък. Майка ми се зарадва, че щом е такъв, ще мога да го командвам, значи няма страшно. А пък баща ми, нали си е темерутляк, взе да мърмори, че това за „бъдещия зет” не го вярвал, щото досега много такива съм обявявала.... Ама кой му обръща внимание пък на него пък! Все е песимист, все се е надул като листна въшка!

 

Само че допуснах (сега вече осъзнавам) фаталната грешка да се похваля на С. и даже да я запозная с Е. Тя все ми урочасва нещата. Не изрази мнение за него, явно не беше впечатлена, ама и по-добре, щото както сега виждам, е можело да се опита да ми го отмъкне. Слава Богу, той беше толкова влюбен в мен, че аз бях кралицата, няма спор!

Интересното е, че С. и моя баща темерут се уважаваха. Тя и с майка ми добре се разбираше, лицемерка мръсна долна. И каза почти същото, като баща ми – да съм по-умерена и разумна, щото досега доста „зетове” съм представяла, та да не се окаже поредното разочарование. Еййй, завистлива кучка, ей!!!  Вечно ще ми сложи клон в спиците на колелото на живота, вечно ще ми спира развитието, вечно ще се прави на много умна. Ти къде си тръгнала да ме поучаваш, ма!?! Заявих й, че съм пълнолетна и като такава сама си решавам. Надух се и тя взе да ми се извинява, че ми се бъркала в личните отношения, демек се направи на много скромна и дипломатична, не било нейна работа, да не я слушам, момчето й се виждало свястно, ама все пак да съм внимавала, съветвала ме за мое добро.... Ох, всички са се юрнали да ми оправят живота, защото било за мое добро. Теглих една майна, образно казано, на досадниците и реших да си живея живота. 

Е. получаваше добра заплата, доста прилична. И няколко дни след като заживях при него, му заявих, че ще напусна глупавата си работа. Той, нали беше влюбен като първия глупак, не възрази. Напуснах и си останах у дома. Бях примерна домакиня: отвреме-навреме готвех... салата, пържоли, леща, пържени картофи, яйца...ей такива неща, каквото мога, това! Пиехме си виното вечер или пък уиски, ходех да пазарувам и хвърлях боклука, пусках пералнята, а понякога чистех и с прахосмукачката. Обаче му намразих навиците много бързо. Ебаси говедото! То вярно, че и аз понякога съм малко разхвърляна, не обичам да си оправям леглото, особено като няма да идват гости, не си прибирам дрехите от столовете, от леглото, от дивана в хола, ама и той не ми отстъпваше по нищо. Свинска история – хвърля си използваните дрехи пред банята, а аз след него като слугиня да ходя да събирам и да хвърлям в коша за пране.. Направих му фасон, а той ми вика, че така и така съм си все вкъщи, нямам друга работа, освен да събирам след него. Малеее, наглец такъв, малееее, като полудях...Такива ще ги разправяш на майка си, копеле долно, не на мен. Аз няма да съм слугиня на никой мъж, най-малко пък на теб, дето те познавам от 1 седмица! И ето ти първия скандал.. То всъщност аз виках, той траеше. Тръшнах вратата и му казах, че ще мине без секс една седмица. Заумилква ми се и след няколко часа ми мина. Но трябваше на другия ден да се прибере от работа с подарък.

Ей така заживяхме с бъдещия зет на родителите ми. Той носеше парите, аз си стоях у дома. Гледах филми, четях книги и го чаках да се прибере у дома. Канех приятелки на гости. Не че ги имах много, де. Един следобяд дойде оная вещица С., направих кафе, разказах й как живея, похвалих й се, че вече няколко пъти сме имали скандали с Е. и понякога го оставям на секс-диета или на гладна диета, демек не готвя и той влачи у дома готова храна. Пък тя ме пита ме дали нямам намерение да търся нова работа..

Ами не, няма да търся. Аз за какво имам мъж? Да ходя на работа и после у дома – слугиня? А не може ли той да работи, а аз да си стоя вкъщи? Естествено и слугиня няма да съм, от къде на къде?! Ха-ха, голям хитрец съм, нали?!

 

Така минаха няколко месеца, а аз вече имах усещането, че май не съм била много права, като обявих Е. за зет...Започна яко да ме разочарова. Искаше майка му да идва на гости, а аз не дадох да се издума – да ми се мотае някаква повлекана тука и да ми пречи, да ми философства и да ме поучава как да се грижа за синчето й...Много мразя да ми дават акъл. После Е. започна да ми мрънка, че трябвало нещо да работя, защото като стоя вкъщи, не съм вършела кой знае какво, а пък и апартамента бил занемарен, та поне да имало причина да е такъв - да ме няма в него през повечето време. Пък барем и някой лев докарам у дома, че „банкера” не издържал финансово. Последва луд скандал, аз така откачих, че го изгоних от спалнята, а като опита да влезне там, аз запратих по него няколко книги. Май с 2 от тях го уцелих, не помня точно, тръгнах и ютията да хвърлям, щото нея докопах, ама той се сви пред вратата като куче и аз се отказах. 
Започнах да му налитам на бой, дерях го и не му давах да припари до мен. Изнервих се, спрях му всякакъв секс и не давах дори да ме докосне.


Обадих се на С. и ревяща й разказах, че Е. е отвратителен, че не мога да го понасям и искам да го разкарам, обаче не можех, защото не исках да се връщам на село. Трябваше да остана в София някак си, обаче сега без работа, без квартира, как да стане?!? Ща, не ща, трябва да остана при него, защото той има жилище, издържа ме..... Тя ме посъветва да се държа „достойно” и да си тръгна от там, защото иначе излизало, че не го обичам, а го използвам заради апартамента и парите. Ядосах се, естествено. Коя е тя да ми говори така!? Светица ли е, майка Тереза, та ще ми дава морални насоки?!..

 

Обаче след още месец вече не можех да издържам. Малее, щях да психясам. Оня ревеше при всеки наш скандал, обичал ме. Мухльооооооо! Аз знаеш ли колко ги обичам такива влечуги като теб, бе? Колкото повече ми ревеше, толкова повече се отвращавах от него и все намирах повод да се скараме, че не ми е угодил, а след скандала той спеше в хола, аз се ширех на спалнята и му забранявах да се доближава. И той слушаше. Обожавал ме. Изчезна всякаква тръпка, все ме предизвикваше да го ударя... Ама аз като се разлютя, ставам неконтрулируема, гнева ми е страшна стихия, помита всичко!

Един ден се обадих на С. и й казах, че дори апартамента в София вече не може да ме задържи при тоя гол охлюв. Затова я помолих да дойде с колата и да ме закара с багажа ми до вкъщи, на село. Тя, разбира се, дотича веднага. Върнах ключовете на Е., ама той продължи още година да ми ходи по петите, да ми се моли, да идва у нас....Излизах с него само, когато умирах от скука и исках да отида някъде – я на кръчма, я на кино. Той плащаше сметките, та го изтърпявах някак си с неговия поглед на нещастно влюбено теле.

Уффф...това трая, докато си намерих нов ухажор и на Е. му теглих една окончателна майна.

 




Тагове:   Осма,   Мемоарите,


Гласувай:
0



1. анонимен - verde,
17.04.2008 15:04
тук вече и мен ме заби с тая твойта психоложка; по-скоро съм шокирана от реакциите на Е. - жалния не осъзнава колко леко се е отървал...
цитирай
2. verde - Бурканче,
17.04.2008 15:52
това са мемоари, не е майтап работа! :))) Вътре има и хубаво, и лошо....Който е успял, се е отървал, който не - тегли си последствията....:))))
цитирай
3. thebestdamnthing - Ти си го осакатила за цял живот :D :D ...
18.04.2008 20:40
Ти си го осакатила за цял живот :D :D :D
цитирай
4. verde - психо към thebestdamnthing:
21.04.2008 12:11
"Кой, аз? Такава интелигентна персона като мен, толкова префинена, да осакати някой, пък бил той и мухльо? Неее, това не в стила ми!"
:))) Поздрави! Ама че дълго име имаш... :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: verde
Категория: Други
Прочетен: 234744
Постинги: 32
Коментари: 285
Гласове: 585
Архив
Календар
«  Септември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930