Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....

 

 

Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка 

(девета част)

Аз съм работила като сервитьорка много пъти. И в чужбина, като ходих да живея при сестра си, работих пак това. Там за около 8 месеца смених към 6-7 заведения. И от тогава намразих шеф грък и шеф евреин. То не че тук е по-добре... Ей, не понасям тази работа, ама нямаше как.

Веднъж се пробвах за продавачка в един магазин на гъзарска марка дрехи. Отидох на интервю, омаях ги, взеха ме. Е, все пак като ме погледне човек, има какво да види. Определено съм много привлекателна, с интелигентен вид. Казах, че притежавам комуникативност, работя добре с хора и други такива от сорта, които се казват, за да те вземат на работа. Вече се бях научила сама да си правя Си-Ви-то.

 

До преди карах С. да ми пише автобиографията, щото тя е по в час с компютрите, пък то нали не може на ръка... А и беше ходила на интервюта, знаеше как трябва да се пише Си Ви.

Веднъж я карам да ми прави нова автобиография. Сядаме, аз казвам, тя пише. Стигаме до езиците. Казвам й да пише „английски, руски”. Тя се пули. Кво се пулиш, ма? Е, не й го казах така, де, нали трябва работа да ми свърши. Попитах я какво не е наред... А тя, патицата, ми вика: „Английски - добре, оправяш се, защото си била в страна, където се говори езика, ама руски си учила от четвърти до осми клас, пък може малко и в гимназията... Ти не говориш руски, не бива да лъжеш в CV-то. Ако те хванат, шансовете ти за работата са нула. Прави много лошо впечатление, затова по-добре посочи какво наистина знаеш и умееш.” Ядосах се, щото й мразя навика да ми дава акъл и да ми се бърка. Викнах я да пише, а не да ми философства. Не съм говорела руски! И какво от това, кой ще знае? Пък и разбирам горе-долу, като гледам руски филм. То нали всички българи така говорят руския.... А пък за това дали лъжа, си е мой проблем. Аз все ще се оправя някак. Оправна съм, излизам от всякакви ситуации. Обаче тя упорства, че не било редно да пишем неверни неща в автобиография. Ако някой интервюиращ ме заговори на чист руски, какво съм щяла да правя?! Ми де да знам, ще му мисля тогава, не сега. Тя продължи да дудне: дори и да не се случи на интервю, можело да започна работа и да ме накарат да говоря с някой на английски или руски и да се изложа яко...и все такива философии ми разтягаше. Но кой се интересува от тях?! Не и аз.

 

Пак се отплеснах настрани.

Идеята ми беше да разкажа за гъзарския магазин на известна марка дрехи. Почти като Гучи и Долче и Габана, ама малко по-така...Не толкова известни, но все пак елит... Най-готиното беше, че ни дадоха дрехи от магазина, с които да се обличаме на работното място – маркови дънки и 2 блузки на фирмата. Малее, колко добре ми стояхааааа! Чувствах се толкова секси, толкова елитна с тия дрехи, че карах майка ми ги да пере, да суши и пак ги обличах. Даже и в свободните дни ходех с тях, да ме видят селяните, а пък и в някое шикозно кафене в София да направя впечатление. Е, имаше тук-там дефект по дрешките, дънките бях с изкривен шев, липсваха 2 капси, а едната блузка ми беше малко широка, но това беше за мен без значение, след като бяха маркови. Дори никой да не знаеше, че са марка, АЗ ЗНАЕХ и бях щастлива, че и аз като мацките, дето се возят в джиповете, носех скъпи дрехи....

 

Обаче в края на месеца, точно преди заплата, възникна проблем в работата. Сигурна съм, че една от колежките, дето ми завиждаше и ме мразеше, ми сви кофти номер. Тя беше една гнусна свиня – не като дебелина, ами мръсна по душа.

В магазина продавахме и скъпи парфюми, освен дрехи. Една вечер като направихме ревизия, се оказа, че един парфюм е изчезнал. Явно свинята се беше наговорила с другата колежка и така извътряха нещата, че аз излезнах виновната за липсата. Не че съм го откраднала, а че не съм си отваряла очите и някой клиент го е свил. То може наистина някой да го е взел, но аз мисля, че беше тая мръсница, а не клиент. Аз усещам нещата и ми става веднага ясно на къде духа вятъра. Мен никой не може да ме излъже! Шефката на магазина ме изгледа накриво с един обвиняващ поглед и аз им викам на всичките: Я си...гледайте работата! Демек теглих им една майна, взех си чантата и си тръгнах, обаче на вратата шефката ме спря и ми каза, че ще се наложи да върна служебните дрехи и чак тогава да дойда да си взема заплатата, от която ще ми приспадне парфюма. Ебаси подигравката, поне дрешките да ми бяха оставили, че са маркови.....мамка му и късмет! Върнах им ги неизпрани. Ей така, да им отмъстя поне малко.

 

Абе ясно ми беше от началото, че ще ми създаде проблеми тая мръсница, едната колежка. То и другата не беше стока, пък и шефката. Със свинята се сдърпахме още на първата седмица, щото се правеше на много отворена, на много знаеща, а пък видиш ли аз, новата, да си налягам парцалите. Аз пък не съм от тия, дето си траят и се свиват, та й показах, че като ми падне пердето, ставам фурия. Вдигнах й скандал, хич не ми пукаше, че има клиенти в магазина по това време... Обаче после шефката ми го натякна това като още една причина освен парфюма, тоест не съм ставала за работата, била съм конфликтна. Е, как няма да избухвам, като имам тъпанарка насреща си, дето ми се прави на умна? Тя - някаква си 20-годишна пикла, пък ми кърши стойки и ме учи как да продавам и как да се държа с клиентите. Арее, чиба оттука!

 

Та и тази работа пропадна безславно! Поне да ми бяха оставили дрешките.....

Ей да знаеш, те всичките ти завиждат, че си умна и хубава и затова ти травят кал.

Страшно ми харесва поредицата. Искам ощеееее!

Поздрави!!!

Нали, и аз така си мисля, усещам ги нещата от далече... Това завистта е страшен порок, брей! Аз като специалист смея да твърдя, че си е направо патология.

а съм сигурна, че всички покрай теб са идиоти и неадекватници и затова все така ти се получава, ама не се ядосвай - ти трябва да си клиент на такива магазини, не да работиш в тях ;-)

Да бе, само ти явно ме разбираш, точно така мисля и аз, ама другите все са срещу мен... Аз съм си много добре даже, другите не са в ред!

това, аз съм сигурна, пак е работа на ОНАЯ МРЪСНИЦА С.!!!!!

"Ти ми четеш мислите, точно това си мислех, няма кой друг толкова да ме мрази и завижда. Ох, аз горкатаааа, не попаднах на приятелки и т`ва е!""
:))))