Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....

 

 

Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка 

(дванадесета част)

И преди съм твърдяла, че съм много артистична натура, затова мечтата ми от дете е била и ще бъде да съм под светлината на прожекторите, да съм център на внимание. И тъй като баща ми ме спря да се занимавам с музика и пеене, аз съзнателно и подсъзнателно търсех други начини да изявя себе си.

 

Затова веднъж участвах в една телевизионна игра. Отдавна вече не върви в ефира, обаче докато беше актуална, аз пуснах един смс, представих се, отговорих на няколко тъпи въпроса и тези взеха, че ми се обадиха. В уговорения ден се явих в студиото, където записваха. Нагримираха ме страхотно – като жена-вамп бях. Е, аз съм си такава, де! Това е част от моята същност. Не обичам да скромнича...

Бях наконтена с най-готините си дрехи, бях си издухала и изправила дългата коса. Абе...мацка та дрънкам. Пофлиртувах с един от операторите, с един от сценаристите (или поне така мисля), а водещият на играта, известно лице в българския шоу-бизнес, ме покани на купон. Естествено, съгласих се. Това беше начин да намеря своя път към висшето общество, към елита, към който трябваше да се причисля.

 

Започнаха снимките, аз се представих много добре – бях бляскава, красива, лъчезарна, излъчваща увереност и стил. Обаче след 7-8 въпроса изгорях. Не помня на какво се запънах и отговорих грешно. До тук обаче спечелих 1400 лв и пощурях от кеф. Тръгнах си, след като вече бях разменила телефончета тук-там, най-вече с водещия. Току-виж ми намерил и на мен такава работа, да ме снимат в телевизията – моя отколешна мечта, която за съжаление, не се реализира с онзи далечен братовчед...

 

Като казах у дома на майка ми, че след 1-2 седмици трябва да ми преведат 1400 лв, тя веднага „им намери място” – изреди куп причини да й дам парите си, имало сметки за плащане, идвала зимата, трябвали пари за отопление....Еееех, мамка му стара, все така ще стане. Ама кой ме би по главата да й казвам?!? А ако бях казала на баща ми? Той пък хептен щеше да ме подлуди. Заявих на майка ми, че ще купя дърва за около 300-400 лв и останалите пари са си за мен. Трябваха ми за козметика, дрехи, обувки, ботуши, за глезотийки.... Забраних й да казва на баща ми колко точно ще получа. За пред него – 500 лв – колкото за някой и друг кубик дърва за огрев и малко за мен. Все щях някак да скрия придобивките от очите уму. Тя, какво да ме прави, омекна.

 

Казах и на кучката С. Кой ме кара да го правя? Оооххх, още ме е яд! Нали имах и пари да й връщам, тя явно си направи сметката, че ще й върна дълга, който бях направила от години. Е, не ми го каза, поздрави ме за успеха и ме „посъветва”, моля ви се, да съм по-разумна в харченето и да си заделя някой лев, защото не се знаело до кога ще ми стигнат. Дрън-дрън-бла-бла.....ебаси, тая беше като някоя пенсионерка – все за спестяване ми говореше, все даваше едни съвети, все уж ми мислела доброто...Големата приятелка, големото нещо! Аз не искам финансов съветник, на мен пари ми дай, аз акъл си имам (май съм го споменавала).

Естествено, не й върнах дълга, щото ме ядоса, пък и като си получих парите, им видях сметката за 2 дни. За да замажа очите на баща ми, купих 3-4 кубика дърва, да се радва. Останалото опуках за нула време: готини дрешки от бутиците по Витошка, е то имаше пари само за 2-3 парцала, защото аз обожавам скъпите и красиви дрехи; 1 лъскави ботушки, бельо, парфюм, стек хубави цигари и те свършиха......

 

Шибан живот! Тъкмо се видях в пари и те свършиха.

 

Чукнах си среща с водещия на играта, впуснах се в авантюрата, бях шармантна, флиртувах, абе бях готина от глава до пети. Но нещо не станаха нещата и втора среща не последва. Сигурно не е бил за мен, не ме е заслужавал. Сам го е усетил и е решил да не ме притеснява повече с присъствието си, за да не се измъчва, да не хлътва по мен и после да му разбия сърцето.

Бях го забравила този. Чак сега се сещам, като пиша.

 

Но аз не спрях със сценичните си изяви.

Една приятелка, онази, дето беше дъщеря на интелектуалци (майната й и на нея, голяма кучка излезе и тя!), видяла някъде, че се организира кастинг за момичета, които да станат рекламно лице за годината на Пантен, шампоаните. И ме нави да участвам, защото моята коса е страхотна. Не че е моя, обаче наистина е супер – дълга, права, лъскава, боядисвам я в черно. Което можеше да е проблем, защото за кастинга искали естествена коса – да не е третирана с бои, да не е фризирана... Е къде ще намерят такава, чудех се? Споделих със С. Тя също ми каза, че трябва да отида, да се пробвам. Само това и чаках – още някой да ми даде кураж. Поисках С. да дойде с мен за морална подкрепа. Следващата неделя, когато беше кастинга, се закандилкахме с бричката на баща ми до София. Паркирах до Александър Невски и отидохме пеша. А на мястото – митинг. Ужаааас! Навсякъде някакви пикли на по 14-15 години, нагласили се като за чалга-парти....не трябвало да са фризирани и боядисвани....Брейййй, всичките бяха като кокони – изправяни с преса, изрусени като метли. Имаше, разбира се, и някакви селянки от дълбокия прованс, появили се там за цвят – с едни рошави гриви, невчесани, с едни кестеняви косици, с пъпки по мутрите....нямам думи. Видях, че съм като лебед сред грозни патици, но се притеснявах, като ги гледах тези глупачки, защото бях доста по-възрастна от тях, пък и в себе не усещах голяма увереност – такава съм си, крехка, уязвима, нуждая се от постоянна подкрепа, от уверение, че съм най-красивата, най-чаровната, с най-добрите качества.

Казах на С., че съм се разколебала и смятам да си ходя. Е, не смятах да си ходя, обаче знаех, че тя ще започне да ме убеждава да остана, да си пробвам късмета. И тя започна да ми говори, че не бива да се предавам, трябва да опитам, независимо от „връзкарките”, независимо от конкуренцията.

Вбесих се. Тая проклета мръсница изобщо не умееше да ме успокои. Все се правеше на голямата реалистка. Уж ми казвала как стоят нещата, за да нямам напразни очаквания и после да не съм се била разочаровала силно. А в същото време сякаш ми казваше, че няма да спечеля. Тя винаги е черногледа, песимист. Има се за „здраво стъпила на земята”. Да бе! Аз нямам нужда да ми рисуваш черни краски и да ме спасяваш от напразни надежди и прекомерни очаквания (по нейни думи), защото „всичко по такива конкурси в България предварително се знаело”. Аз имам нужда да ми кажеш, че ще съм първа, ще ме изберат за лице на Пантен и ще блестя в рекламата по телевизията цяла година, а това носи яко парички и връзки с влиятелни хора в шоу-бизнеса, пък и не само там. Това целях. Какви ми ги говореше тя?!? Никога не я е бивало за приятелка, ама къде гледах, та не я разкарах навреме тая мухла?

 

Една по една кандидатките минаваха напред, за да ги огледа журито. Дойде и моят ред – едва ходех, треперех цялата от вълнение. Един идиот от журито ме попита дали съм боядисвала косата си. Отговарям: Ами....да, но отдавна. А той: Ми, то личи...! Малее, идваше ми да го цапардосам в мутрата. Личало! Олигофрен! Изгледах го злобно, а той извика следващата. Върнах се на мястото си и бях готова да ревна. Но С. ми заяви да се стегна, щото не свършвал света. Идваше ми да й изкрещя в лицето: Свършва, кучко, явно няма да ме вземат!!!

Тя обаче ме накара упорито да изчакам до края, когато обявиха резултатите. Дори не бях в няколкото избрани, от които излъчиха победителката – кълна се, че тая грозна кривогледа крава беше с боядисвана в черно и изправена коса. Но явно беше яка връзкарка, неква си манекенка от известна агенция. После всеки път, като гледах рекламата, ми идваше да си счупя телевизора.

 

Тръгнахме си и аз като му ударих един рев в колата....карам и рева.

С. уж ме успокоява. Не трябвало да очаквам нещо кой знае какво, защото така било тук, у нас. Важното било, че съм се явила и съм се била пробвала. Глупости! Трябваше да спечеля. Всичко или нищо!!! Вътрешно направо мразех С. Мразех всички де, ама тя беше най-наблизо, пък и беше свидетел на моя разгром, на моя позор! Ревях с пълно гърло, а тя първо ме галеше по ръката с поглед на оплаквачка, пък после ми вика да се стегна, да спра да цивря за глупости, защото това не били ядове, а сама съм си създавала такива. Освен това трябвало да си насоча енергията към „по-смислени неща от такива конкурси”, защото съм вече била на немалко години. Тези конкурси били за 18 годишни момиченца. Още повече я мразех. С всяка дума ковеше пирон в нараненото ми его и я мразеееееееееееех!

 

И така, кариерата ми на модел, на звезда в шоу-бизнеса, приключи! Ако не бях взела със себе си на кастинга тая мръсна кучка С., тая долна магьосница, сигурно щяха да ме изберат и да ми потръгне. Но тя, както винаги, ми урочаса работата.

Затова още страдам от това, че бях толкова наивна да я имам за довереница и приятелка.

 

"пари ми дай, акъл си имам" - това ако знаеш колко пъти съм го чувала...:)))))

Бях се затъжила за твойта "психоложка". Хич не и върви ще знаеш. Целият свят е срещу нея. Май ще се прежаля и ще опитам да разваля магията, жал ми е за нея. И защо все се държи за тая С., хем знае, че не ие истинска приятелка, хем не може без нея.

Поздрави и приятна вечер.

точно тази мисъл колко проблеми създава...!!!
Поздрави! :)))

и аз това се чудя - защо не може да се отърси от тая мръсница С. Ама нали точно тя е виновна за всички проблеми в живота й, та затова ще да е!!

Поздрави!

една колежка от университета ни разправяше - "аз съм родена само, за да ме обичат и да ми дават пари, пробвах и друго - за друго не ставам" :-)

тая твоя колежка е уникум. Но поне го дава остроумно.....
Дали да не вземем да я запознаем с психото? (аз ще съм на безопасно разстояние :))) Или ще станат първи дружки заради общите интереси, или ще се изтребят от омраза една към друга, защото са конкуренция!!! Ха-ха-ха! Развесели ме!!

колежката е уникум и със сигурност не е такъв клиничен случай като твоята психоложка, обаче малко й трябва да се завихри, така че по-добре да не ги срещаме ;-)

колежката ти поне е била искрена пред другите и себе си. Ето в това е разликата с "некои други персони"... :)))