Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка 

                                                             (част 13)


Отдавна не бях писала своите мемоари, но вече трябва да дам воля на душевните си терзания, пък казват, че като пишеш или плачеш, ти олеквало.

 

Нещастна съм и не ми върви, това е! Упорито търся причината за тези мои неволи и вътрешни битки, и колкото и да се тормозя, нещата в крайна сметка опират до това да предприема адекватните мерки и то срещу всички!

(Мм, колко интелигентно го казвам...., ама що ли не ме взеха някъде за журналистка, като имам такъв дар слово, ама кат` не си знаят интереса тия по медиите?!)

Имам предвид всички гнусни твари, които ми вредят. В селото има поне няколко мръсни вещици, които от години ми правят магии.

 

Ще каже някой: от къде си сигурна? Ами, ей така, сигурна съм. Усещам го, щото съм свръхчувствителна и ми е достатъчно някой само да ме погледне по-така и аз веднага разбирам, че той ми желае злото. Списъкът с магьосниците е следния:

 

1. Първо и „почетно” място: оная мърла С. Мамицата й аз ще разкатая, ама скоро не съм я подхващала ! Нищо, то не е късно!

 

1. Стрина ми (жената на чичо, брата на баща ми), която всеки я знае, че пръска с разни отвари и си е баш-вещица. Алкохоличка, децата й, демек братовчедите – гей и наркоманка, така разправят хората. Ама, стрино, то се връща, задето си правила мръсотии на майка ми, а сега и на мен!

 

1. Майка й на стрина - е тая пък каква е вещицааааа, неам думи! Тя учи щерка си да ни прави магиите, защото завижда на цялото ми семейство.

 

1. Жената на бившия ми шеф – онзи, дето ме назначи на работа, пък после ме изхвърли, защото другия, големия шеф се беше влюбил в мен, пък тоя, първия - гадта, го подкова, че съм била луда. Завист, бе!?  

Тая, същата, ми пробутваше по милостиня разни нейни парцали, за да съм имала аз с какво да ходя на работа, щото се оплаках, че нямам костюми и пари да си купя. Мъжа й ми даде в заем едни 300 лв за дрехи, а тя пратила по него нейни стари костюми, да си ги преправя и да ги нося, докато си купя нови, мои. А то се оказа, че тая кокошка явно ми завижда и ме мрази, защото съм млада и хубава сигурно, та ми е давала омагьосани дрехи. Абе тая как изобщо си представяше, че ще й нося тъпите, смотани парцали от кой знае коя година и от кой знае кое магазинче за тетки? Виж, ако бяха нещо по-марково, бутиково, щях да взема това-онова, ама с костюм като леличка няма кой да ме хареса в офиса.

 

1. Една бивша приятелка на майка ми (забраних й на тая да стъпва у нас) – много зло същество, което като дойде в нас само слухти какво става с моя личен живот. И ако майка ми, нали си е клепало, та всичко си казва,  та ако разкаже нещо по-така, веднага нещата ми се развалят и всичко тръгва с главата надолу.

 

1. Щерката на тая бивша приятелка – тя също ми завижда и ме мрази, та майка й явно нещо я учи да ми прави.....не знам точно, но усещам, че ми прави магии. Е как иначе да си обясня, че тая дебела, глупава, груба свиня се уреди на работа в едно министерство, а аз, дето съм образована, красива, с финес, с маниери и като манекен, не ме взеха мене? То вярно, че от вкъщи не става, ама все пак....

Майка ми пък ме успокоява: баща й я бил уредил там, така че да не се чудя. Ебаси успокоението! А моя защо никъде не ме уреди? Според мен този късмет с работата в министерството си е бил някакъв мой късмет, а тая тлъста грозотия с някакви там нейни приоми ми е отмъкнала това място!

 

1. Има и една стара мома Д., към 40 годишна, дето е приятелка на С. Тая пък като я погледнеш, лошо да ти стане – конти се, кипри се, ама е с един зъл поглед. Абе, самото зло! Преди време разбрах, че Д. гледала на кафе и чух, че много познавала. И щом бяха приятелки със С. (по това време я мислех тая за моята най-добра приятелка), веднага поисках да накара Д. да ми гледа и да ми познае бъдещето. С. като послужно пале ми уреди среща в дома на Д.

 

По това време баща ми беше загазил и му бяха взели едни пари. Исках Д. да ми каже, че ще си ги върнем. Ама тя отсече да не се надяваме, защото баща ми си имал някаква вина за тоя проблем. Страшно се ядосах на мръсната змия и я намразих. Явно и тя ме намрази, щом ми говореше такива лоши неща. Затова й казах на С., че тая Д. всъщност е гад и че С. трябва да я зареже. Обаче мръхлата С. ми отговори направо да не й се бъркам с кой дружи, защото и тя не ми се бъркала на мен кои са ми приятелки. Побеснях тогава и един месец не й се обаждах, но после ми дотрябваха пари, та срам, не срам......ама това е друга тема.

 

  Обаче сега виждам магьосницата Д. понякога в селото ни, прави се, че не ме вижда, но аз съм сигурна, че от завист не може да ме търпи, затова ми прави някакви мръсотии. Просто го усещам. Нея я знаят в село, че прави магии. Поразпитах бабичките. Все ходи на църква, гледала на кафе (нищо, че не познава, макар че.... парите баща ми не си ги взе), прави се на набожна, ама те хората говорят разни неща за нея..... Пък и щом са приятелки със С., ясна е работата – съюзили са се срещу мен!

 

 

За сега са само 7 магьосниците, ама малко ли е седем харпии да ти пият от късмета и от щастието? Затова последната екстрасенска, при която ходихме с майка ми, ни даде съвети какво да правим.  Аз й казах за тези седемте, а тя потвърди, че ми вредят, виждала го! И аз го усещах това, пък явно и аз имам някакви ясновидски способности.

Съветите бяха следните: първо, майка ми да омеси и опече пита на лунна светлина, на изгрев слънце да я занесе на оживено място (до нас е жп-гарата, народ колкото щеш) и да я подари на първия човек, който срещне, за мое здраве. Майка ми го направи това, ама се върна с питата вкъщи, защото й викали, че е луда и никой не искал да вземе тая питка. Малее, щях да я изхвърля от нас обратно, заедно с погачата, щото трябваше за мое здраве ако трябва и насила да я набута на някой в чантата.....

 

Вторият съвет беше...а то всъщност не точно съвет, а направо си беше цяла процедура. Като начало екстрасенската ми каза, че скоро ще видя тази, която най-скоро ми е правила магия и веднага ще го усетя. Така и стана – още на следващия ден слезнах с колата на баща ми в центъра на селото и видях жената на бившия ми шеф, която пазаруваше и ме изгледа високомерно. Ей, как се сдържах да не я прегазя с колата, не знам! Може би, защото беше с онова разглезено лайно – внучето й. Пък аз съм съвестен и състрадателен човек и не бих причинила зло никому! Хм, така де!

Ясновидката ми беше дала в едно тъмно шише някаква специална течност – мазна една такава ми се видя. Предупреди ме да внимавам да не я разлея някъде в колата, върху себе си или у нас, защото можело да пострадам. Така каза! Ох, и сега ми настръхват косите. Та тази течност карала злото да се върне там, от където е дошло – тоест при магьосницата, която го е насочила към мен.

Майка ми крепи шишето до вкъщи, а аз карах таратайката на баща ми от София до село със 60 км/час, в аварийната лента, за да не се разлее тая пуста мазна течност, че ми отиде късмета. И без друго всеки ми завиждаше, та само това оставаше да стане!

Точно в 12 в полунощ с майка ми отидохме до къщата на бившия ми шеф и с един тампон на клечка, натопен в шишето, начертахме мазни кръстове по вратата на гаража и по пощенската кутия на тези зли хора – така ни беше наредила ясновидката. Мисля, че никой не ни видя.

На другия ден станах към обяд, защото от вълнение цяла нощ не мигнах. С нетърпение се качих на колата на баща ми (то не е далече, ама ме мързи да бъхтам пеша, пък и може да ме види тая уруспия, че обикалям около къщата й) и отидох да видя дали кръстовете седят. Ура! Там бяха! Значи противомагията действаше!

 

   Ясновидката ме увери, че с каквото и да се опита да изчисти мазните кръстове, мръсницата няма да успее, дори да ги чегърта с нож! Ха-ха-хаааа! Кеф! Мамка й!

Обикалям пак след няколко дни и що да видя: стоят отвън и бившия шеф и жена му, гледат това, което им бях изтипосала, той пуши явно нервен, а тя търка петната с шкурка. Аз минах бавно с колата покрай тях, вирнала брадичка напред, без да ги поглеждам, а те ме пронизваха с едни зли погледи, но какво можеха да ми направят? 

 

След това чаках да видя какво ще им се случи, нали все пак трябваше да им се върне злото, което ми бяха сторили!

Чаках, минавах, обикалях да видя дали нещо няма да проличи....Брей, минаха няколко дни, после седмица, две седмици....нищо! През вечер у тях гости идват, свети до късно, музика, шум, смях, даже започна с нова кола да се движи тоя изрод. Еййй, полудях! За какво си давах аз парите, дето и без друго ги нямам и не стигат даже и за цигари? Какви са тия врачки, бе, мамка му и мошеници? Магьосниците да се веселят и да карат нови коли, а аз да страдам като животно и да не мога едни фешън-дънки от мола да си купя, а?

 

Отидох бясна при ясновидката и й заявих, че е шарлатанка и да ми връща парите! Защо, пита ме, какво се било случило? Ами нищо, отговарям, там е проблема – на тая магьосница и тъпия й мъж нищо не им се случва, всичко е постарому, даже нова кола имат, всяка вечер купони у тях, смях и веселба!

И какво ми отговаря тая измамница? Че явно съм се объркала с жената и очевидно тя не ми била сторила нищо лошо, та затова нищо не й се случвало.

Тук вече бях между припадък и истеричен пристъп. Добре, че майка ми ме издърпа навън, иначе тая щях да я влача за косата. Тя ще ми се подиграва, дето повече и от нея усещам нещата и знам кой насочва негативната си енергия към мен! Тя ще ме поучава мен, дето съм завършила психология в Софийския! Ай, сиктир, теглих й една звучна, сочна, яка псувня и си тръгнах с мръсна газ!

А както бях афектирана, прибрах се у дома, оставих майка ми там да си реве като магарица, щото била родила такава луда щерка, мятам се пак на колата и тръгвам безцелно по улиците. По едно време, незнайно как, явно подсъзнателно, стигам пак до къщата на тия уж „невинни” изроди, дето ми чернят живота и ми завиждат на щастието, полагащо ми се от съдбата. Беше валяло, а пред тях се образува една огромна локва от дупка в асфалта. Както ми беше тъмно пред очите от гняв и възмущение, дадох газ, минах през локвата и...фляяяяс – целия прозорец на първия етаж на къщата, заедно с бялата мазилка отвън станаха в рядка, лепкава кал! Ооооо, изпаднах почти в екстаз! Даже закрещях в колата от кеф!

Обърнах в съседната улица, върнах се и пак – фляяяс, втори път! Обаче в този момент на вратата се показа оная мърла и май ме видя, не съм сигурна. Абе,... дреме ми! И кво ако ме е видяла? Да ходи да доказва, пък и какво ако докаже, че аз съм й изцапала прозореца и стената? Какво може да ми направи? Тя вече достатъчно зло ми е причинила! Хак да й е, тъпкано да й се връща!

 

В следващите седмици всеки път, щом валеше по-силно, аз излизах вечер с колата и минавах с мръсна газ през локвата. Всеки път калната вода се плискаше по току-що измитите й прозорци, а на мен душата ми ликуваше! Дано поне това я спре да ми прави магии! Баща ми взе да се чуди къде ходя вечер в дъжда и се прибирам след 5-10 минути, ама аз го лъжа, че ходя за цигари или нещо друго да купя.

Обаче каква наслада ми доставя да й цапам шибаните прозорци, щом не мога друго да направя.....за сега!

(моля да ме извини читателя, ако съм направила някоя правописна грешчица. Аз по принцип не греша, но като съм развълнувана някой път, може и да пропусна нещо...)

 

 

 

 

 

 

Липсваше ми психоложката :)

психо-ложката е голяма работа!!!

И вие ми липсвахте, скъпи почитатели на моя писателски талант и одухотвореност! Мечтая за слава, откакто съм проходила! И ето, че тя ме спохожда като писател! Ще взема да се свържа с някое издателство, пък освен блясък и слава, току виж съм спечелила и пари за едни готини чепици, дето си ги харесах онзи ден в мол-а!
:))))

поздрав!

крайно време беше.
добре завърнала се :)))))

добре заварила ви в добро здраве и прекрасно настроение!

виждам, че не си си губила времето.:)))))

Надникнах набързо и , О чудо ти си отново тук!
Оправи ми настроението!
Много усмивки!

Нуждаех се от вдъхновение, щото нали съм такава нежна, поетична натура... Чудя се дали да не започна да търся вече издателство?!?

Поздрави :)))