(трета част)

Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....

 

 

Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка

                                           

 

 

Сега съм по-добре – кафето и цигарата, книгата по астрология и манджите на мама са постоянните ми спътници в живота, то на село какво да правя друго?!? Мамка му, защо не ми вървиииии?!?!!? Всъщност знам защо, вече ви писах къде или по-точно кой е причината – оная гад С., но дори след като й вгорчих живота, хулих я, кълнях я в смс-и, нещата не се променят към добро. Аз си мислех, че като я скастря, като й кажа колко е долна, тая кучка  ще спре да насочва негативните си енергии към мен и ще ми се оправи всичко в живота. Я да разкажа за други неща, да се поразсея.  Завърших психология, това е гордостта на моите родители. Сега освен хороскоп, веднага мога от пръв поглед да направя на всеки човек един бърз психоанализ. Е, понякога се случва да говоря на човека срещу мен по 2-3 часа за психическите му проблеми, ама какво да направя, като всички са патологични случаи? Аз ли съм виновна? Ех, има болни мозъци, има работа, ама няма кой да ми даде пари да отворя една частна практика, да стана уважаван терапевт. Защо се родих в това задръстено село и с тези родители, дето нищо не са ми дали – нито апартамент в центъра на София, нито образование в чужбина, нито яки пари да живея?!?

Майка ми си е проста, аз често й го повтарям като ме ядоса, щото ме кара да мия чиниите или ме хока, че спя всеки ден до обяд. А баща ми си е темерут – спря ме да пея като малка, попари мечтите ми, а после - зор да следвам. Е, хубаво – следвах, завърших там криво-ляво. Мрънка, че нямал пари да ме издържа и да ми плаща сметката на мобилката, щото била към стотина-двеста лева на месец. Ми какво да направя, да беше станал крупен бизнесмен, да няма проблеми с парите, а не само да ме кара да работя, щото съм станала вече на години! Ебаси наглостта! Като имаш деца, ще ги гледаш, мен какво ме интересува?!? Изнемогвал, трябвало да помагам. Хубаво, ще помагам, когато започна хубава работа. Мрънка, че вече съм била на 30, не можел цигарите даже да ми плаща. Е какво? Да спра да пуша ли? Той ще трябва да се ограничи, вредно е за него да пуши и ще ми дава неговите цигари, намира се начин, стига да иска да си гледа детето.  Абе, човек, ти знаеш ли, че аз имам нужди?  Елементарни нужди: от парфюм, от хубави скъпи обувки, от няколко гъзарски чанти, от ново кожено палто, от козметик, фризьор и маникюр всяка седмица! Той взел да ми прави сметка за всяка похарчена от мен стотинка. На всичкото отгоре ми прави фасони, че често удрям колата му. Дал последните си спестени пари да купи тоя опел, а аз не съм го била пазела. Глупости! Аз да ви кажа, съм просто перфектен шофьор! Карам бързо, печена съм, оправям се и с куките, като ме хванат. Е, случва се понякога да трясна таратайката на баща ми, ама не съм виновна. Тези пред мен спират много рязко на светофарите. А пък в тесните софийски улички така са паркирали, че аз с моята лимузина-комби как да взема завоите бързо, без да закача някоя броня, калник или огледало?!? В началото баща ми се връзваше, като му казвах, че ме удрят, докато съм паркирала някъде, ама вече спря да се връзва и прави скандали.  Онази пък кучка С. даже веднъж си позволи да ми направи забележка, че сядам зад волана, след като съм вкарала 1-2 питиета. Тя на мен ще ми каже!!! Ха! Коя е тя, бе! Въздържателката – светица! Алооооуу, ти на мен ли ще ми правиш забележки?!? Аз и като пия пак карам по-готино от теб! Ама щели да ме хванат полицаите, даже съм нямала пари в мен да се оправя! Голяма работа, ще намеря начин, ще рева, ще се тръшкам, ще ме пуснат! Аз си знам най-добре, че мога да пия и да карам, не ми пречи, реакциите са ми супер! Нали съм печена шофьорка! Щяла съм да претрепя някого или себе си да убия! Айде ти не се грижи толкова за мен! Ох, пак се ядосах, като се сетих за тая....

Дишам дълбоко, дишам, дишам, спокойна съм, спокойна съм! Такааааа!

Май пак се отплеснах. Говорех за баща ми – цял живот майка ми твърди, че той й изневерява. Затова аз станах болезнено ревнива като майка си – заради комплекса на Електра. За тоз комплекс учих в учебниците по психология, нали съм дипломиран психолог все пак! Осъзнавам, че от ревност понякога подивявам и съм в състояние да издера очите на гаджето си, особено последния....луд го направих. Не, не...това беше предпоследния. Обичах го, стоях у тях – бях добра домакиня, возех го навсякъде с колата на баща ми, за да не ходи той насам натам, да не забърше някоя мастия. Той накрая се опита да ме изгони от апартамента си, била съм безполезен кърлеж, който му вгорчавал живота! Малеее, като подивях, като пощурях, нахвърлих му се отгоре, драх го с нокти, скубах го, удрях го, хапах го, даже му спуках главата, вече не помня точно с какво. Мръсника вика полиция да ме гони от апартамента, който купи благодарение на мен! На мен!!!! Като тръгна да го купува, аз му стисках палци и го уверих, че този апартамент ще е негов, независимо колко кандидати има за това жилище. И той го купи. Значи апартамента, така да се каже, е мой! И той, наглеца, да вземе да ме гони от моето място! Още ме е яд...Замерях го със саксиите на съседката, гоних го да го сгазя с колата, едва ми избяга нещастника... Но като се сетя и какви хубави мигове имахме... Нищожество, курвар мръсен, обичам гооооооооооо!!!!!! Още не мога да го прежаля! Майната му, ще го преживея. Ох, обичам те, скъпи, няма да те прежаля! Оооо, пак се разплаках, много съм емоционална и чувствителна!

Но всяко зло за добро! После един познат на родителите ми, ме уреди на нова работа – секретарка в престижна фирма. Тоя мъж е един от шефовете там. Преди това работех тук-там като сервитьорка или продавачка (може и да съм го споменавала вече, не помня), обаче не съм за такава долнопробна работа. Е, не че секретарската е нещо кой знае какво, ама пак е нещо – поне ще бъда в по-елитна среда! Ще излизам с колегите си. Те са пианобар тип-хора, дано правилно съм се изразила!!!!

По това време още вярвах, че оная  мухла С. ми е приятелка. Разказах й за новата си работа,  а тя взе да ми дава съвети да се държа на ниво, да си създам авторитет, да съм сериозна, да не се забърквам в разни връзки на работното място, да се старая да се науча да работя с компютър, да уча нови неща и все такива, дето и аз си ги знам. От благоприличие не я пратих по дяволите, щото си го заслужаваше. Какво е седнала да ме поучава, аз си знам как да се държа! Обаче явно тя ми завидя и скоро нещата се развалиха.  Урочаса ме, мамка й мръсна магьосническа! 

Как стана всичко? Първо поисках заем от тоя, дето ме уреди, за да си купя дрехи – някакви костюми, с това трябвало да се обличам, без голотии, разправя ми и той. Купих си дрехи, а той недоволен, не били за офиса, били за дискотека. Е  ти какво искаш, бе, чиче: нищо да не се вижда, да нямало гол пъп и открито деколте? Аз да не съм някоя бабичка да ходя с костюми? Ако тук не покажа какво имам, ако тук не съм секси, къде бе, мухльо? На село при майка ми ли? Продължих да си нося секси дрешките и имаше защо. Скоро другия шеф взе да ме заглежда и след седмица ме покани на среща. Тъкмо бях позагърбила вече онова нищожество, дето ме изгони от апартамента (ох, обичам го още), затова реших да се поддам на изкушението и да си оправя живота занапред. Ми какво сега?! Аз не съм родена да живея в тъпото село и да нося дрехи от Илиенци! Аз съм шармантна, умна и заслужавам Долче и Габана, Версаче, Ес-класа, курорти, яхти....Аз съм квалитетна жена! А шефа ми е гъзар – има много големи възможности. Малко е по-старичък от баща ми, но това не е проблем. Реших, че нашите ще млъкнат, като започна да карам някой мерцедес, вместо строшения опел на татко. Отидохме на вечеря, ама вечерята продължи до ранните часове на другия ден. Мисля, че добре се представих и продължих в следващите дни да го търся упорито по телефона, обаче не знам защо, той не ми вдигаше. Е, това вече ме вбеси. Помислих си, че само ме е употребил и не иска да има нищо общо с мен. Но не беше така. Ясно си спомням, че два дни преди срещата ни той застана в средата на офиса и заяви пред всички, че е  влюбен в мен. Някой ще реши, че си въобразявам, че съм луда, че съм с психически отклонения, защото не било възможно шеф на голяма компания да направи такова признание пред всичките си подчинени, още повече че е женен, с големи деца. Глупости, нали съм психолог, аз нямам проблеми с разума си. Другите хора са луди. Този момент с неговото признание добре го помня. Абе помня го, бе! Отидох и при другия, дето ме назначи. Разказах му, че биг-бос е влюбен в мен и не може вече да ме третира като обикновена секретарка, камо ли да ми прави забележка, че съм се обличала като проститутка в офиса. Тоя се опули насреща ми – била съм полудяла. Малеее, като пощурях, като истерясах, вдигнах такъв скандал, че чу и чистачката.  Стана една патаклама, та трябваше да си тръгна.  Но аз си тръгнах с високо вдигната глава. На другия ден (беше събота) шефа, дето ме уреди на работата, идва у дома и заявява на нашите, че съм имала проблеми с психиката, че съм създала куп неприятности на другия си шеф и съм се орезилила пред цялата фирма. Аз се разкрещях, казах му, че е дърт п....ст и да ходи на майната си, а пък мама му каза, че няма да му върнем заема, който ми даде, щото има много пари. Да си гледа работата! Тя ми е майка и ме защитава. Обаче ме изхвърлиха окончателно от работа. Веднага се сетих, че целия проблем почна, когато казах на С. – тая мръсница ме урочаса, завидя ми на успеха и на кариерата и нещата ми тръгнаха на зле. Не можах да задържа вниманието на биг-бос, така че полудях тотално от мъка. Дни и седмици наред ревях у дома като магарица. По цял ден се опитвах да се свържа с новия си, вече бивш любовник, защото усещах, че го обичам дълбоко и завинаги, но той не си вдигаше телефона. Накрая ми вдигна жена му. И като ми падна пердето, като й наприказвах едни простотии, едни цинизми, наричах я всякаква, докато тя затвори. Ами аз понякога се увличам и като се разгневя, не мога да се удържа – много съм емоционална, ранима, уязвима. Аз съм нежно цвете и не мога да търпя дори гласа на тая стара чанта – жена му. Още боледувам за тоя мъж. И него го обичам, май вече казах. Ако моята гадна „приятелка „, фльорцата С. не ми беше разрушила връзката с него, сега щях да се возя на Ес-класа, да пия уиски в Кемпински, да съм облечена по последна мода, да имам бишута на Шопар (от тия модерните, дето писаха за тях в списанията) и С. щеше да ми духа под опашката!!! Даже като ми доскучаеше, щях да накарам моя мъж (защото биг-бос щеше да се разведе с оная кранта и да се ожени за мен) ей така, за имидж, да ми отвори една престижна частна практика на психотерапевт, като на Алгафари. Ама С. ми взе късмета, тя ми ограби съдбата, аз щях да съм принцеса, да ме носи биг-бос на ръце, защото заслужавам най-доброто. А сега какво? Седя си тук на село, чета книги за това колко зли и долни са хората, пия безвкусното кафе, купено от баща ми, щото само за такова имал пари... Е как да не я мразя? Нищо, ще удари и моят час някой ден – ще бъда богата, глезена и мъжа, с който ще съм, ще ми купува скъпи парфюми. Аз съм родена да водя луксозен живот! Трябва да бъда оптимист, да мисля позитивно, четох го някъде в учебниците ми, нали съм дипломиран психолог! То дипломната работа ми я написа една психотерапевтка, при която ходех на сеанси и която придумах срещу 400 лв да ми свърши работа, щото къде ще ходя да се мотам из библиотеките и да се моря... Но аз не харесах какво е направила, та за услугата й платих на половина, после скандали, разправии... Както и да е, трябваше да отида с тая смотана дипломна работа на защитата, но се оплетох. Не знаех от къде да почна да чета – ми то това са към 100 страници, как да ги науча за 2 дни? Изпаднах в няк`ва луда истерия – рев, рев!!! Майка ми се пощури от мен и викна С. да ми помага. Тя се дипломира преди мен, нали все зубри, мухлата му с мухла! Идва тя в нас, сяда и почва да ми опява, че трябвало преди време да съм си създала система за учене, а не чак сега – на дипломирането. Чудела се как съм изкарвала изпитите по време на следването с четене за има-няма 2 дни. Това сега било същото. Абе ти да ми помагаш ли си дошла или да ми даваш акъл? Аз акъл имам даже повече от теб. Развиках й се, ама нали бях на зор, в паника, трябваше да ми помогне, та взех че се извиних, под предлог, че съм под стрес и не знам какво говоря. Тя лицемерката, нали все се прави на добра душа, седна и ми прочете дипломната работа, направи ми нещо като план-конспект, по точки. Четем, коментираме, конспектираме...дрън-дрън...накрая след 2-3 часа аз започнах да влизам в кондиция и я пратих да си ходи. Натам и сама можех да се оправя, само ми трябваше да се съсредоточа. Защитих си дипломата с шестица. Даже ме похвалиха, че съм избрала интересна тема. Брей, тая терапевтка не беше толкоз зле, бе! Нищо, аз нали съм на далавера – хем изкарах отличен, хем минах само с 200 лв - половината на уговореното. Кеф, веднага си купих едни готини чепици от Витошка за остатъка, ама после баща ми ме направи луда. Трябвало ток да плаща, а аз се контя! Абе, нямам думи – досада. Тоя човек така и не разбра, че аз не съм за тоя негов дребнав, еснафски, глупав живот. Аз съм родена да покорявам висини, бе човек! Стига ме дърпа надолу в блатото! Важното е, че накрая се дипломирах. И сега, въпреки че съм безработна, търся начин да успея да се отърва от магията на оная мръсница С. и да ми потръгне и на мен в живота.

Така де, хубав човек като мен заслужава хубав, охолен живот.

 

Уморих се. Отивам да се наспя, после смятам да направя някой и друг хороскоп на няколко от бившите си гаджета.  Освен това мама в момента пече любимите ми пържоли. Това е повод и да си пийна една бутилка винце.

От нея ти е цялото нещастие да знаеш. Почвай телефонен тормоз, обиждай я докато психяса. Ти си дипломиран терапевт, знаеш как да се справиш. И успех в живота, да покориш всички висини.

Бурканче, моля те, не дърпай дявола за опашката, защото ако психоложката започне с тормоза, С. трябва да ходи да се оплаква в полицията, също като екс-гаджето, ама едва ли ще помогне! Все пак благодарско за коментара! Накефи ме!!!

Хахахаха, Чудомир същий!!!

Езика ти е на завършила основно образование. Вместо да пишеш пий си виното и яж пържоли. Що за стил и то в Нета???

anonimen 4,ti savsem na seriozno vze mai pisanoto...Nali ne si mislish che momicheto razkazva istinskata si istoria? Ako si go mislish si s goliam problem -obarni se kum neia za pomosht!

super siakiva kato teb sa ryadkost

злато злато.нямам нерви - много реалистично

Май никой от читателите не вярва, че историята е истинска. На моменти дори аз се замислям, а и по-добре да няма такива хора :-)

Благодаря на всички за проявеното внимание към моя блог. Интересно се получи: едни си мислят, че психоложката съм аз, други пък изобщо не вярват историята да е истинска....Всеки има право на мнение. Но по-добре прочетете първото изречение - над заглавието. За съжаление описвам истинска персона. За мое огромно съжаление! И предполагам, че тази персона не е единствената с този начин на мислене. Но няма да си разваляме сега настроението! Именно затова написаното е в категория Забавление, нали?

Razbira se,che ima takiva hora i te ne sa nikak malko. Az samo kazah,che avtora ne govori za sobstvenia si zivot.Prosto tezi hora ne mogat da se vidiat taka pravdivo otstrani -za zalost :(

Hora tova e istinata, poznavam i C., poznavam i "diplomiranata psiholojka" ... Iskam samo da potvyrdia che vsichko napisano tuk e 100% istina, niama izmisleni lica i sluchki. Neiskam da davam ocenki i mnenia samo potvyrjdavam, che tova e istina. Ako niakoi ima jelanie moga da dam i oshte fakti. Derzai te! :))))

Ако ще даваш факти, давай, а пък аз ще пиша! Нали трябва да натрупам още материал, за да ми дойде вдъхновението! Благодарности и поздрави! Радвам се, че успя да се отървеш поне ти! :-))))) Всяко зло за добро!

абе ти да непознаваш повечето млади хора от BG

само не знам защо си завършила психология...