Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....

 

 

Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка 

(шеста част)

Изхвълих всичко, което оная гад С. ми беше подарявала през тези години по разни поводи. Първо картината - изгорих я, така ми каза врачката, ама преди това трябваше да я препикая, за да унищожа магията. Аз и преди години бях ходила на врачка, тогава още С. ми се правеше на приятелка. Ходих заради едни яйца, както вече споменах. Мислех, че някой друг ми е пратил тия яйца в едно кьоше на тавана, но после се разбра кой ги е пратил там. Обаче тогава аз й викам на тая кучка, че врачката ми каза да не пипам яйцата, ами да пикая на тях, после да ги взема с ръкавица и да ги хвърля в течаща вода – например река, а не под душа или в тоалетната, то щото и там има течаща вода, ама не е същото, трябвало да ги отнесе и заедно с тях и магията да отнесе надалече от мен... Тогава С., хитрушата, ми вика: „Вместо да ходиш по врачки да си даваш парите, дето все се оплакваш, че ги нямаш, започни да си търсиш работа, за да излезнеш от тая криза и да спреш да се депресираш.”

Вижте само колко е лицемерна, колко тънко се е опитвала да ме работи – уж приятелски съвети, уж за мое добро, а то каква й е била целта? Гнусната хиена нарочно ми е говорела така, за да не ходя да си развалям магията и да може тя да си действа безнаказано....

 

Обаче аз подсъзнателно съм усещала, че има нещо тъмно и мътно в нея. Затова не я послушах, препиках яйцата и ги занесох в една река. Ама това практиките в разваляне на магии са съвсем друга тема.

 

Изхвърлих куп неща от нея: книги, герданчета, гривни и разни дрънкулки (друго тя няма да ми подари, скъперницата), потничета, блузки ми беше подарявала, козметика имах от нея, но без да знам, съм я използвала. Ами да, аз за това цялата съм в големи пъпки – щото тя кой знае какво е слагала в тия кремове и лосиони...

Сега съм пречистена, освежена и освободена – готова за нов мъж, за кариера, за хубави емоции. Крайно време и на мен да започнат да ми се случват красиви неща. Ми да! 
Веднъж в една дискотека (С. също присъстваше, то къде без нея минава), се запознах с един готин германец. Награбихме се ние, мляскаме се, а С. виси отстрани като парцал на дувар и пие сокче (тя само това пие, то мухла какво може да пие? Вино? Уиски? Джин? Шматка – сърба сокове и кафета, смотанячка). По едно време той реши да ходим в хотела му, ама нали си имаме опашка! Какво да я правя?! На всичкото отгоре сме дошли с моята кола, тя няма как да се прибере през нощта, нали живеем извън София. Е, нямаше как, отказах му, отложихме за другия ден секса. И като се връщахме мълчах като пукел, беше ми криво, защото не стига, че тя ми попречи да си завърша добре вечерта, ами и не спря да ми натяква, че карам пила. Трябвало тя да кара. Глупачка, тя на мен ще ми прави забележки! Аз не си давам колата.

На другия ден вече, естествено без навлека С., се обадих и си чукнах среща с германчето, взех от нея дрешки на заем, нагласих се, напраих се готина и отивам при него. Ама не си изкарах мноо готино, щото се сдухаха работите. Той ме заведе в ресторант Тамбукту на вечеря, на която присъстваха и негови колеги – некви комплексари, дето се хилеха и плещеха на немски през цялото време, като ме гледаха с нагли погледи. Стиснах зъби и изтърпях. Все пак бях  в Тамбукту, не къде да е. Ядях качествени морски дарове, любима храна за квалитетни хора!! Не вървеше да си тръгна, защото пийналите шваби нещо се подбъзикват, а тоя – моя, нещо се оказа мухъл. Гледаше ме, сякаш предишната вечер не сме се натискали и целували, сякаш ме вижда за сефте и се чуди коя съм.

Разкарахме колегите и отидохме в хотела му. Тоя пък забравил да вземе презервативи. Сръчках го да ходи да купува. Взел от рецепцията на хотела. Е браво! Утре като слезна долу, всички ще ме помислят за к...ва, щото ще се сетят какво се прави с кондоми! Ебаси тъпака! Нищо, айде сега, няма да правиме голям проблем, пък и тия от рецепцията не ме познават. Ускопоявам се аз, а той налива уиски от минибара, събличаме се, цуни-гуни, почваме се, обаче аз нещо пак се сдухах, щото се сетих за един мъж, в който бях тогава влюбена – онзи, готината мутра...И ми стана гадно, защото още го обичах. И на тоя тъкмо му беше станал, аз се разревах и му спадна. Заразпитва ме какво ми е, аз криво-ляво на английски му обяснявам, че нищо ми няма. Ама накрая ми писна и му казах, че съм била влюбена в един мъж и не мога да го забравя. Той пък ме гледа с досада и с увиснал...вика ми, че ние няма да се женим, ами ще правим само секс, така че да се стегна и да спра да хленча. Мале, като се ядосах...тоя глупав немец на мен ще ми се прави на големия мъж. Аз да не съм ти неква к..ва, бе, идиот? Аз съм с достойнство, стойностна жена. Нацупих се, пуснах си ония енергии, дето карат мъжете да се шашкат и да се вцепеняват. Аз имам такива скорпионски енергии, които парализират партньорите ми, ако ги пусна. На подсъзнателно ниво, де. Имам асцедент скорпион и от това е. Ако си наложа да си превърна в жена-скорпион, мъжа не може да му стане, някак го парализирам. Ако си пусна енергиите от планетата Венера, защото и такива имам в хороскопа си, на него му щръква, ама трябва да съм добре разположена, иначе нищо не става. Аз влияя на мъжа и го контролирам на сексуално и ментално ниво. Тук ми помага и психологията.

Ох, отплесвам се пак. И така, изгледах го с гневен поглед и се надух, ама после си викам: така и така съм тук, поне да ми е хубаво. Е, да, ама на него сега пък не може да му стане. Пробвах всичко, каквото знам, ама не щръква. Явно от скорпионската ми енергия. Тоя глупак явно беше обратен, щом не му ставаше от красавица като мен. Казах му накрая "гоо-фак-йо-селф, бул-шет такъв", облякох се и си тръгнах.

 

И се прибрах, обаче по целия път ревах. Ама рев, рев, рев, до нас вече бях като ритана зелка в лицето, подута като булдог. Ако ме види майка ми, ще ме пита къде съм била и какво е станало. Не мога да й кажа, че на немеца не му е станал и затова се прибирам. Тихо се шмугнах в леглото и пак рев час-два. Ревах за всичко – за любовите, дето се проваляха, за мечтите ми за готин живот, с които се разминавах, за себе си най-вече. Мъчно ми беше за самата мен – никой не ме иска, обича и глези. Събудих се на другия ден в ранния следобяд и след кафе, цигара, тоалетната и яко ядене (мама беше сготвила), се обаждам на С. да й поплача на рамото, без изобщо да се сетя, че тя като знае нещо за мен, то се проваля.

 

Идва тая шматка и ме гледа по пижама, чорлава, не съм си мила и очите. Вика ми да се облека и да отидем на кафе. Абе, жена, не искам да живея, аз съм в депресия ,ти ме караш да се обличам. Тя се инати да ме извеждала. Да се освежа. Дрънки! Но се сетих, че ми свършват цигарите, а пък тя е с колата, така че ще ме хвърли до центъра на селото да си купя нова кутия, да я ползвам като шофьор. С. обаче ми прави забележка, че съм по пижама и никъде нямало да ходи с мен, ако съм в тоя вид. За малко и на нея да й тегля една като на немеца снощи. Ама се въздържах, щото едва гледах, бях се сдухала и не исках да се карам. Най-накрая се съгласи да отидем с колата, но аз да седя вътре, а тя да слезне за цигарите ми, да не съм се излагала с тая пижама.

Оффф, тая пък! Аз колко пъти си ходя така до центъра с колата или до близкото кафене, както съм станала – по тениска, пижама (ама тя прилича малко на долнище от анцуг, та затова) и по домашните чехли, за да си купя цигари или кафе....Тя седнала сега да ми се прави на много умна. Правело лошо впечатление да се влача така. Ми ще си се влача както искам...Да го духат селяните тъпи, не ми дреме за тях, а най-малко какво мислят за мен.

 

И тя да го духа. Абе...да го духат всички...отивам да си чета сега книгата. Казва се "Хора на лъжата". И колкото повече я чета, се убеждавам, че е вярно - всички са лъжци и негодници!

 

 

 

Чукам на дърво да не ми се падне такова "съкроище" за снаха.
Искам ощеееее!

чувствам се добре, че не познавам такава истинска жена. ама много добре:)

Verde pozdravlenia, s poslednata chast iznenada dori i men. Moite komplimenti. Prodyljavai vse taka.

Радвам се, че вече нямам близък контакт с тази особа, но пък опитът от общуването ми с нея беше дългогодишен и благодатен за този разказ. Анонимен, ти добре знаеш, че тя е торба с изненадки.

Какво си тръгнала да се разправяш с германци? Как ше му стане, та той е толкова студенокръвен... Интересуват се само от пиене и вурстове. Другият път си намери нещо по-страстно - французин, италианец, испанец...

"Абе аз като си пусна скорпионските енергии, ще видим как ще го вдигне французина или италианеца....Ти мен не ме познаваш просто!" :-))))))