Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка
(седма част)
Току-що ставам. Сипах си едно кафе, обаче е безвкусно и студено, защото майка ми го е правила сутринта, та до обяда е замязало на помия. Нищо, ще го пия, защото няма друго, а без кафе съм като парцал. Мамка муууу, цигарите ми също са свършили. Баща ми пак не ми е купил. Вчера ме заплаши, че ако не започна скоро някаква работа, нямало да ми плаща сметката на телефона, да ми купува цигари и да сипва гориво в колата, затова съм щяла да пътувам до София с влака. Ха! С влака! Тоя луд ли е! Последно се качвах на шибания влак, когато бях ученичка. Отврат – смрад, цигани, фрашканица... Къде ти, по корем ще се влача, но ще пътувам с кола. Обаче като ми е счупена колата, настава ужас!
Това ме подсеща за един случай, в който бях толкова възмутена, че още ми се вдига кръвното, като се сетя, а пък случая беше преди почти 2 години. Пак е замесен оня тъп боклук, мижитурката С. Офф, тая къде ли не е замесена, мамка й! Как допуснах да е част от живота ми тая мизерница, не знам, не ми го побира главата! Била съм толкова наивна и глупава, яд ме е на мен самата!
Та случая беше такъв:
Още ходех при бившия си, нещастника му долен..! Беше неделя, той още в събота вечерта ми каза, че не можел да ме вземе с кола (както винаги, той пък кога ли е можел, със зор и с измама го докарах до нас 1-2 пъти, ама повече не се върза на номера) и да ме откара при него в София. Таратайката на баща ми се счупи за беля, тя винаги се чупи, когато най-много ми трябва.
И така, в неделя се оказах у дома, без превозно средство, а ужасно исках да отида при гаджето си. Беше рано сутринта. Аз иначе не ставам толкова рано, обаче трябваше да уредя нещата с транспорта, нямаше как. Сетих се, че само „моята безценна приятелка” С. може да ме закара до София с колата си. Никой друг нямаше да се навие. Е, има влакове, има и автобуси, ама аз не мога да се мъкна като някоя селянка по разните там смърдливи влакове и рейсове. Пък и трябваше да се къпя, а във влака или автобуса или ще настина, защото съм крехка, или ще замириша на потен циганин...Абе няма какво, не ми се ходеше с друго освен с кола. Ебаси гадните перспективи се очертаваха. Затова звъннах на С. по гсм-то, събудих я. Примолих й се: „Муци, моля ти се, събуди се, много ми трябваш, спешно е.” Тя веднага се освести и попита какво става. Иначе се правеше на вярна като куче, мамицата й мръсна. Еййй, кво нещо са хората – лъжци, измамници, лицемери... Както и да е, продължавам с разказа...
Аз започнах от далече, по заобиколното: „Муци, имам нужда от услуга. Трябва да отида при гаджето колкото се може по-скоро, защото отдавна не сме били заедно, а само днес може да се видим. Обаче колата на баща ми се счупи, а съм изкъпана и ако тръгна с влака, ще настина. А пък тия автобуси хич не ги знам какви са , кога пътуват, къде спират... Няма да ми е удобно... Случайно вашите – баща ти, брат ти, няма ли да ходят днес до София?” Отговори, че в неделя сутрин никой няма да пътува, нямало нищо спешно у дома, пък и всички спяли в момента. Накарах я малко по-късно като станат, да ги пита, за да знам със сигурност. Трябваше да се уредя някакси и това е! След 1 час тя ми звъни, че никой от техните, нито тя, планират ходене някъде в неделя.
Оффф, трябваше да го ударя на яка молба, нямаше да мина по лесния начин, та започнах: „Абе, муцка, знаеш ли какво, айде да ме метнеш до София, а? Ей го къде е, на 30 км. Твоята кола е в ред, няма да казваш на вашите, за да не мърморят, те няма да усетят къде си ходила. За 15 минути сме там, моля ти се, много ще съм ти благодарна!” Само че кучката започна да мрънка, че не можело. Изреди куп причини: било 8 сутринта, техните щели да я направят луда, ако влезне в ролята на безплатно такси, не били 30 км, ами доста повече, защото 30 било в едната посока и то до входа на града, а пък аз исках да ме метне до апартамента на гаджето ми, (разбира се, няма да ме остави на околовръстното или на Цариградско, я! Дори и Плиска не ме устройва, искам до адрес!), още толкова в обратната, нямало да стане за 15 минути, а минимум 1 час. Вбесих се, ебаси приятелката! Кво ми се обяснява! Аз щях да я закарам, ако тя ме беше помолила, даже и в огъня..нали така се казваше..., а тя ми се дърви тука, прави се на важна, отказва ми. Е, то не се е налагало аз да й правя услуги, ама нали така е приказката!
Знаех, че техните не ме обичат особено и не са навити тя да ми прави разни услуги, едва ме търпяха у тях, а беше явно, че като я помоля да ме закара някъде, те после й солят на главата. Тя не можеше да крие, личеше й на мутрата. Пък и честичко ме возеше насам-натам, взимаше ме от гаджето, даже веднъж я накарах да ме вземе от другия край на града в най-голямото задръстване, ама какво толкова, нали е приятелка, ще се жертва малко за мен, я! Няма аз да се кандилкам по трамваите, за да дойда до нея, след като тя е с кола и може да се набута в трапаната и да ме вземе от място?!? Пък аз през това време да си пия кафето в някое шикозно кафененце и да си чакам „личното такси”...Ха-ха-ха!
Случаят беше подобен – просто трябваше да я навия да си вдигне задника и да ме закара там, където искам, без да мърка и без разбира се да ми иска пари за бензин! Аз нямам, а тя работи, изкарва, затова ще се жертва. Техните май и за това й правеха проблем. Явно се бяха светнали, че почти винаги тя плащаше и горивото, и питиетата, и хапването, като излизахме на живот с нея. Абе то и моите родители постоянно ми мърморят, когато излизаме с нея, когато тя идва на кафе, а ако пък баща ми разбере, че аз съм харчила от парите му, когато съм била с нея, става зъл.
Както и да е, по темата: моля й се аз, обаче тя нещо се наду и взе да ми отказва – имало влак, имало автобус, да си ходя с тях, тя не била такси, не ми било спешно, ами прищявка, чувствала се била използвана. Ай, сиктир, марш от тука, боклук долен! Била използвана! Кой кого използва ма, аз теб или ти мен?!? Не знам кой е използвача, айде да не приказваме! Къде ти е приятелството, ма, шматко !?...
Две седмици не й говорих. Толкова бях обидена и възмутена от нечестната й постъпка, че мислех повече изобщо да не общувам с нея. Но пак ми се наложи да търся пари на заем, та нямаше как, обадих й се. И тя ми даде пари, нали е овца, пък и работи! Пък и се прави на скромна - не й е удобно да си ги иска после обратно. Вече не помня колко ми е давала, обаче не съм връщала досега нито лев. Няма и да върна, разбира се. Не мога да я понасям. Заслужава си го – нека се пука от яд. Спирам да говоря за нея, защото ми се повдига от подлостта й.
Сега за друга интересна случка от моя живот...
Аз като един изключително ерудиран и интелигентен човек, смятам, че заслужавам да работя там, където мога да блесна, да се изявя, да ме забележат и да оценят моята красота, стил и изящество, моят артистизъм и чар. Освен това завърших психология, което е допълнителен плюс в полза на кариерата ми и на образа ми на престижна млада дама.
Веднъж едни роднини на баща ми дойдоха у нас на гости и от дума на дума се разбра, че сина им, който ми се пада далечен братовчед, работел там нещо си в Би Ти Ви.
Олеле, Божке, майчицееее, пощурях, полудях и място не можех да си намеря от вълнение – това беше моят златен шанс. Не биваше да го изпускам. Трябваше братовчеда да ме уреди да работя там, в Би Ти Ви-то. Трябваше, трябваше, трябваше..... Веднага започнах преговори с майка му и баща му, започна майка ми да зарежда масата, да сипва едни питиета, поканихме ги отново да дойдат у нас, този път със сина им.
Но на следващото им гостуване братовчеда не дойде. Кофти, сдухах се, но не се отчаях, майка ми даваше кураж и ми намигаше, че ще „оправи работата”. Тя си има своите начини: наду главата на майка му да ни срещне в София и ето, че след 3 седмици чакане и 7-8 обаждания и молби от моята към неговата майка, накрая братовчедът ми звънна да ме покани на кафе, а аз се направих на приятно изненадана, обаче бързо приех, да не се разкандърдиса нещо и да пропадне кариерата ми в телевизията.
Наконтих се на другия ден и отивам на уговореното място. Запознахме се (щото нали сме далечна рода, не се познавахме лично). Пуснах си чара в действие – бях с огромно деколте, дълги обици, тесни панталони, високи токчета, с изправена коса – просто върха! Държах се като истинска лейди – пиех кафе с премерени, изящни жестове, бях шармантна, съблазнителна и показах колко съм интелигентна по време на разговора ни. То не че е нужно за братовчеда толкова да се докарвам, нямаше да спя с него, я! Обаче трябваше да остане с добро впечатление и да потренирам поза за евентуалното интервю, което щеше да ми уреди. От дума на дума му намекнах защо е срещата, обаче той явно се оказа пу...а, защото започна да се измъква, да мрънка, да кърши пръсти. Не бил голяма клечка, а обикновен служител там, не можел да ме препоръча на никого. Все такива глупости. Обаче аз реших, че щом ми е паднал сега в ръцете, няма измъкване. Поисках поне да ме вкара в сградата на БТВ-то и да ме разведе из коридорите и стаите, да ме покаже на хората там, пък може да ме харесат поне за водеща на някое предаване, ако не за журналистка или репортерка. Тоя ме гледа, пули се насреща ми с отворена уста и трае, не знае какво да каже тъпака. Кво траеш, бе, кво се пулиш? Това ми идваше да му кажа, ама не исках да си провалям шансовете. Обеща да ме заведе „другия път”, сега бързал и ща, не ща, трябваше да тръгвам, защото той рипна като че го гонеха дяволите, на крак отиде при сервитьорката да плати кафетата, махна ми за довиждане и изчезна.
Уфф, надявах се днес да има някакво развитие, а той ми шикалкавеше. Всъщност не смятам, че ме беше отрязал, не точно, обаче явно човека имаше нужда от време да осмисли нещата, за да прецени къде точно в телевизията да ме вреди на работа. Така поне се надявах.
Прибрах се у дома, наревах се едно хубаво, щото бях изнервена. Майка ми се суетеше около мен и ме успокояваше, само че аз я пратих по дяволите, щото бях изнервена. И въобще целия ми ден после беше скапан, щото бях изнервена!!! Скарах се с всички. Бях нещастна.
Но майка ми реши да вземе нещата в свои ръце – хайде пак звънене на майка му, хайде пак уговорки и молби. Онази пък сврака поискала баща ми да й направи една услуга, да й поправи някакъв шкаф. Естествено баща ми тича да прави услугата, обаче глупака му с глупак, поискал пари за работата!!!!!!!!
Ааауууу, полудях, исках да го удуша, да го ликвидирам! Абе простако прост, идиот такъв, как ще й искаш пари на тая вещица, нали ще провалиш работата беее!
И я провали! Провали ми живота, провали кариерата ми в БТВ-то, провали ми цялото бъдеще на звезда, на журналистка!
Нито братовчеда ми се обади за втора среща, нито майка му вече ни потърси! Моята майка после му дудна на главата сума ти време, обаче провала беше на лице! Нямаше връщане назад! Изложихме се! И край с мечтите ми за телевизията! Рев, рев, рев....!
Малее, какви пари щях да взимам там, какви дрехи щях да нося, щяха да ме обличат с Макс Мара, щото можеше да ме направят говорителка; щях да пия мартини вечер с някой красавец в пиано-бар, да ме возят в скъпи автомобили, да ходя по партита, да ме снимат за списания и вестници....Пък и нова любов можеше да се появи! Обаче всичко остава в сферата на несбъднатите мечти, на провалените ми копнежи по красив живот!
Рев, рев, рев....спуках се от рев! Не исках да говоря с баща ми после 2 седмици. По толкова издържам, щото после ще трябва да му искам пари я за сметка за телефона ми, я за гориво на бричката, я за нещо друго...та трябваше да се направя на примирена.
Обаче цял живот ще ми тежи, че родния ми баща спъва мечтите ми, реже крилете ми. Аз тъкмо щях да полетя и той...абе, тъжно е, ама какво да правя, като съм се родила в това скапано, тъпо, задръстено село, пълно с мръсни селяни и селянки. И как да блесна на село, а? Как да намеря принца?
Ще взема да измуфтя майка ми да ми даде някой лев да отида на врачка, тя със сигурност ще ми каже истината – ще ми каже, че ме очаква щастие в любовта, богат и красив мъж, престижна работа и много пътувания в чужбина, пари, пари, много пари и любооооов! Ох...
Мдаа, почивка я Тайланд, я в Хавай, я Доминикана...
Абе нещо огладнях! Обедно време е, нормално... Отивам да видя какво е сготвила майка ми. Дано само не ме кара да мия чинии после и да ходя на пазар, че не ми се съблича пижамата. И закво да я събличам, като после до довечера ще си чета книга в леглото? Кой ще ме гледа такава размъкната? Никой... Поне никой интересен. Животът е несправедлив към най-качествените хора като мен.
Мемоарите на една психоложка - шеста час...
Из Мемоарите на един простолуд: Една иде...
Поздрави и много усмивки!
15.04.2008 13:03
mnogo losho.. taq S e pulna mizeriq! :)
taka da otkejr na takava vqrna priqtelka! mrysnica!
