Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка

 

(пета част)

 

 

Аз съм духовен човек – много надарен, много ерудиран, възвишен, с високи морални ценности, кадърен, възпитан, силно интуитивен. Затова не мога да понасям разни долни твари с псевдосамочувствие. Казах й го на оная мръсна гад С. в един от онези смс-и, дето й ги пратих, като разбрах, че тя ми прави магиите да не ми върви в живота. Ми щото тя е едно голямо псевдо. Евтина, долна, проста и злобна. Уффф, втриса ме направо от злината й. Ама как може да има такива хора, не ми го побира акъла!

Като ми взе мъжа тая мухла – онзи пич от пиано-бара, дето се лепна за нея, а пък аз го харесах и исках да е с мен – ми стана пределно ясно, че тя е виновна за нещастието ми. Ходих на врачка, която веднага позна, че „моя приятелка” ми е направила магия да не мога да се омъжа, взела ми е щастието и съдбата по този начин. Моята съдба е била да съм на върха, да съм щастлива, обичана, да ме носи мъж на ръце, а тя като ми е взела късмета по нейния мръсен, гнусен начин, е започнало на нея да й върви. Иначе как да си обясня, че когато аз се разделях с бившия ми приятел, точно тогава тя се запозна с пича от пиано-бара, с който живее даже, наглата му мръсница мръсна! Ясно е като бял ден – този мъж е бил за мен, а тя го е отнела от живота ми с магьосническите си похвати. Ох, колко пъти намирах на тавана на къщата ни разни червени конци, шишенца с пръст от гроб, мъртвешка вода, крака от някакви буболечки, игли, парцали, ама как омотани, да ти се изправи косата. Таванът ни е заключен, обаче явно тя е намерила начин да ги прати тези неща на него – нейна работа е, сигурна съм! Така каза и врачката. Правела ги у тях и ги телепортирала у нас на тавана. Не, май беше „материализирала” точната дума. Да, материализирала. (Оф, то и трудно се пиша това, бре....) Врачката ме светна за водата, за пръстта, аз иначе не знаех какви са тези неща. А, намирах и яйца на тавана....кокоши яйца. Само С. ще да е, няма начин. Врачката си го каза. Тя е много свястна жена, истинска светица, гледа в една икона, разпитва ме и ми говори.

 

Абе що врачки обиколих, докато накрая тая ми откри истината. Аз си го знаех де, усещах го в подсъзнанието си, че С. е причината за проблемите ми.  А като усетя нещо, край – това е! Не може никой да ме излъже. Много ги усещам нещата, супер сензитивна съм, виждам ги още преди да са станали. И те после стават! Ама само лошите, мамка му! Нищо добро не ми се случва, оооох, писна мииииииии! 

Като разбрах със сигурност, че С. ми е правила мръсотии, започнах да се сещам за много случаи, които ми се навираха в очите, но преди не съм искала да повярвам, че тая кучка не ми е никаква приятелка. Затова й се обадих един ден, около месец, след като й бях написала едни смс-и, в които я обвиних директно, че е магьосница и ми е съсипала живота. Тя вдигна, нали съм си сменила номера, та не ме позна, иначе щеше да я е страх да се обади, мижитурка долна.

Разговора беше в общи линии ето такъв:

 

Аз: Ало, С.?

 

Тя: Да, кой е?

 

Аз: Е как кой? Тая, на която си провалила живота, мръсницо такава!

 

Тя: Моля??!?!

 

Аз: Какво ми се молиш, ма? Как да си обясня няколко факта: например, че точно когато аз страдах по моя любим, ти се обзаведе с нов мъж, тоя, дето аз го харесах? Няма що, голяма приятелка си! Приятелките не си крадат мъжете!

 

Тя: Какви ги говориш? Полудя ли?

 

Аз: Да, полудях, не ме прекъсвай, кучко! Ето и друг факт: започвам нова работа в голяма фирма, похвалих ти се и скоро след това се наложи да напусна. Как стават тия работи, а? Урочаса ли ме или забърка някаква магия? Ако не си магьосница, защо на абитуриентския ми бал, преди 11 години, ти ми подари една картина, на която беше нарисуван пейзаж? Някакви къщи, дървета, рекички.....

 

Тя: Какво..?!!?!?!

 

Аз: Ама не беше всъщност пейзаж, а чак сега виждам, че на картината е нарисувано изсъхнало дърво над една огромна пропаст! Ти това искаш за мен, нали? Изхвърлих я, разбира се! Но ми стана ясно що за долна твар си! Затова ли съм ти давала мои неща, ма? Да ми правиш мръсотии...

 

Тя: Абе ти тотално си откачила! Какви неща? Какво си ми давала, какви картини, какви магии....

 

Аз: Какви неща ли? Ами онази саксия, дето ти я подарих за един рожден ден преди 5-6 години? Ти си отнела енергията ми чрез нея, като си я приела и си й правила некви гнусотии.. И други неща, да си ми върнеш всичко, което съм ти давала, чуваш ли, к...во?

 

Тя: Ооо, я се разкарай....!

 

И ми затвори, кучката! Повече не ми вдигна телефона, като й звънях пак. Ебаси долното говедо е тая, честно, не съм очаквала така да ме предаде човек, на който толкова съм държала. Намразих я от дъното на изстрадалата си душа.

 

Мина половин година, даже повече. Животът ми течеше все по същия скучен и досаден начин. На Нова година (май вече споменах) подлудих тая идиотка. Тя имаше рожден ден, та реших по случая да я потормозя, нека й е зле, мамка й! Започнах да й звъня и затварям, ама със скрит номер, разбира се. Звънях цял ден, почти цялата нощ, на другия ден продължих. Тя спря да вдига. Нищо, нали й пилех нервите, нека се ядосва! И така няколко дни. Кво ми пука, нали не може да разбере кой й звъни?! Обаче една вечер най-изненадващо мобилката ми звъни. Гледам – нейния номер се изписва. Мале, шашнах се! Как ме е открила, мамицата й мръсна к...ска? Не вдигнах, обаче тоя боклук ми остави съобщение на гласовата поща, че знае коя съм и да спра да се правя на идиот. Предупреждава ме, моля ви се, тя! Ох, задъхвам се и сега, като се сетя! Тя ме предупреждава! Тя ще ме заплашва, мръсница долна! С какво ме плаши? С полицията ли? Кво ще ми направи полицията? Нали оня, моя бившия, дето се биехме всеки ден и му спуках и главата, вика 2 пъти полицаите да ме гонят от апартамента му, дето е всъщност мой де...какво ми направиха? Нищо. Те ме изведат, аз след малко се връщам и почвам да думкам по вратата му и да крещя, че е пед.....ст! Ох, пък тоя ако ми падне, ще му издера очите....ама си го обичам, още го обичам. Ходи 2 седмици облечен с поло, щото му оставих такива следи от нокти на шията, като от тигрица, но малко му беше. Нещастник, ама той е моят живот, обожавам го... Ако не беше кучката С., още да сме заедно.

 

Та по темата. Побеснях аз от нейната наглост и започнах да редя смс след смс, вече не ми пукаше дали ми вижда номера.

Като я почнах: „Ей, к...во проклета, как си позволяваш! Налеп скапан! Коя си ти да ме предупреждаваш бе, измет смахната селска??”

Тя трае, не отговаря! Кво се прави, че е над нещата? Светицата, ох, повръща ми се от яд! Обаче аз не мирясах. Пратих следващ смс: А, така и така си позволяваш да ме заплашваш за Нова година, аз пък ти пожелавам за двойния ти празник всички магии и мръсотии, вуду- муду и прочие к....ски манипулации да ти се върнат, защото съдба не се краде! И твоя да те разкара, да се усети в какви лайна е нагазил с теб. Честито!”

Кучката не отговаря нищо, прави се на велика, вирнала си е носа. То пък и какво да отговори, явно се е свила като мишка в дупка и не смее да каже гък! Нали е гузна! Но мен не ме сдържа дълго да не пиша. Като влезна във фаза и полудявам. После баща ми полудява от телефонната ми сметка.

Продължих в следващите дни, направих я за резил: „ Да ти се върнат всички мръсотии, миличка, и да си платиш за тях!”, „Знаеш ли, боклук скапан, че моето гадже ме обичаше и ми вярваше, имахме силна връзка, такава, каквато ти си нямала с никой и няма и да имаш. Ти, мижитурко ехидна, не можеш да си позволиш и 1/100 от това, което съм си позволявала аз, защото една грешна стъпка и си аут. Всичко, което се крепи на манипулациите ти, рухва. Не ми е било жал за теб, не си успявала да ме заблудиш. Всичките ми близки нямат добро мнение за теб. Факт! Ти никога няма да разбереш, твърде жалка си, твърде долна, твърде проста, уви.. Наистина, не се притеснявай за мен, много съм си добре. Може би трябваше много по-рано.., но аз вярвам в човечността и до последно се надявах за теб, уви. Даваш ли си сметка колко псевдо е самочувствието ти, колко псевдо е достойнството ти, колко измислена е маската ти, колко псевдо си ти..”

Аз си пазя всички смс-и. Е, тоя накрая беше доста дългичък, обаче като ми дойде дар словото, съм неотразима, развихрям се и няма спирачки пред вдъхновението ми. Излях си доста от яда, от възмущението и реших, че няма смисъл повече да й пиша. Това ми беше под достойнството, под нивото ми. Казах й каквото мислех, пък тя не благоволи да каже нищо, защото няма какво – аз съм права, а тя е гузна. Кво ще отговори? Нали ще я завра на кучето отзад!!! Смръдла тъпа долна! 

*****

ти е направила магия тип "развалено венчило". Сега слушай внимателно какво да направиш - взимаш едно яйце, сваряваш го и всяка сутрин като станеш го топиш в топла вода, после го прибираш. След седмица го счупи в градината и ако е кухо, значи си развалила магията, ако се е вмирисало, минаваш на втори етап. Взимаш три безопасни игли, връзваш ги с червен конец и вплиташ в него косъм от нейната коса (как ще го вземеш ти си знаеш), след което увиваш всичко в тъмен парцал, връзваш го и го заравяш в градината в най-северния ъгъл. В нощта на третото пълнолуние излез, извади ги и ги развържи с думите "махни се магия от мен, озари ме с любов и прати ми моя мъж". Ако имаш въпроси, потърси ме на тел. 0888/vrachka/magii и успех.

чакам всяка продължение с нетърпение!!!! Поздрави. кажи на твойта "психоложка", че умея да врачувам!!!!

ако можеше и акъл в глава да наливаш, но от разстояние, защото отблизо е опасно, щях да те препоръчам наистина! Поздрави! :)))

разведряваш деня ми:)
но бурканчето е право.. тая магия е от силните..
аз обаче, мога да ти кажа една за любов, щото съм добра магьосница. ама на четири очи, щото иначе ще си подбия занаята:)

:))) Vie ne razbrahte li che avtora i "psiholojkata" ne sa edno i syshto lice. :)) Po sklonen sym da mislia che avtora e nabludatel na jivota na "psihoto". Uveriavam vi, na niea ne i triabva razvaliane na magaia, a usmiritelna riza i ednoposochen bilet i dojivotna rezervacia za "Sveti Naum" na 4-ti km.

Според мен хората добре разбраха кой кой е в тази сага, но им е забавно и се шегуват.. Аз приемам нещата с чувство за хумор и ми е готино, че им нося настроение. Това ми беше идеята, а не да "изправям кривото дърво". Обаче идеята ти за ризката с много дълги ръкавки и "почивката" на 4-ти км определено е добра. Поздрав!