Една истинска история, разказана в първо лице, единствено число....
Мемоарите на една дипломирана, но безработна психоложка
(четвърта част)
Офффф, много ми е тъпо! Няма какво да правя! Мразя всичко и всички! А и баща ми....айде да вземе да налее малко дизел в таратайката и да даде някой лев, че ми е писнало тук и ми се иска да направя един шопинг-тур из Мола. Това Манго, това Сисли, това Мотиви, това Морган...мноо съм в час! Аз съм родена да нося маркови дрехи, а не парцали като другите. Оная кучка С. все спореше с мен (нали се правеше на много умна и разумна), че и това били парцали от Турция или Китай, само съм давала много пари, които lвсъщност нямам. Тя самата уж нямала нищо против марковите дрехи и аксесоари, но не можела да си ги позволи. Е нали работиш, ма! Къде си ги завираш тия пари? Искала като ще е марково, да е наистина качествено, ама щом не можела да си го позволи, щяла да носи каквото може да купи със заплатата си.
Дрън-дрън! Тя нека си носи парцалите от Пиротска, щото на мухла това върви. На моята фигура стоят добре само скъпи дрехи. Аз пазарувам само от бутици. Просто обикновени дрехи не ми пасват, не се чувствам красива в тях. Или ще са от Витошка, или изобщо няма да пазарувам! То затова съм и все без дрехи, по дяволите!
Оооооооо, мамка муууу! Искам да имам много пари, за да си купувам всяка седмица каквото поискам, да проличи класата ми, чара ми! А сега какво? Един - два пъти в годината майка ми измуфти баща ми за някой лев или пък свие нещичко от него, за да ми даде да си купя я палто, я ботуши, я обувки, тя все за това пари дава... Ами бельо, ами парфюм, ами други неща? И майка като оная С. все ми бае на главата, че вместо с 200 лв да си купя няколко неща, аз отивам в някой по-гъзарски магазин и ги похарчвам за едни дънки, а ако остане нещичко си взимам и едни бикини например. Ми няма да съм по-долу от оборотните мадами по София, я! Нямала съм, това била реалността, мърмори тъпата С., затова трябвало да се съобразявам с родителите си и да живея според стандарта. Представяте ли си колко е нагла да ми каже, че ако искам по-висок стандарт, повече скъпи дрехи, да съм ходела да работя! Ами ти, ма!? Ти като работиш защо носиш обикновени парцали, а? Тя си ги купувала, никой не й ги купувал! Намери си някой да те издържа, нали си много умна! Охх, гъска, пък и ще ми дава акъл! Както съм казвала и преди, аз акъл си имам. Пари ми дай!
Вкусът към красиви маркови дрехи развих от сестра ми, която е 11 години по-голяма от мен. Тя е от първия мъж на майка ми. Всички мъже в живота на сестрата, най-вече първия й съпруг, са я глезили - то не бяха дрехи, чанти и обувки от чужбина (още през социализма), то не бяха курорти, барове и ресторанти....поживя си тая жена, ей! Ама и тя е една гад! Замина да живее в друга държава, след няколко месеца изтегли мен, майка ми и баща ми при нея. Още щом пристигнахме, веднага ми намери работа в някакъв ресторант. А аз мислех, че като отида там, тя ще ни издържа известно време, аз ще уча в някой университет и така ще си живеем. Не знаех езика, за да ходя в университет там. Нищо, щях да го науча. Но не така, бе джанъм, не по тоя шибан начин: от самолета - на работа и то с таблата в ръка, скапана сервитьорка да съм! Разказаха ми играта тия мръсни чужденци. И те са били емигранти, ама са забравили какво е. А пък аз не понасям някой да ме командва, да ми заповядва и да ми държи тон. Още в първите дни се скарах с персонала и един от кухнята ми зашлеви шамар. Полудях!! Развиках се на български, хвърлих се да се бия и ме изгониха. Вкъщи, естествено - луд скандал! Сестра ми не спря да ми натяква, че съм била мързел с претенции. Тя едни хубави сцени рисуваше преди, ама после друго се оказа, като отидохме при нея. Бяхме в тая стара около година, но аз се хванах с един българин, и той емигрант. Бил пройдоха, обаче аз го обичах. Без любов нищо не правя. Нашите пощуряха, аз избягах от тях, отидох при моя човек. Те ме намериха и скоро полетях обратно с майка ми за България, уж под претекст, че в другата страна не мога да следвам, та се връщам да си продължа образованието. Божке, що сълзи пролях за тоя мъж, божкеййй.... Той обеща пак да ми купи билет за самолета и да ме върне при себе си. Но след време се разбра, че това няма да стане и аз го забравих. Тук живота започна да тече по старому. Парите, изкарани от нашите (баща ми скоро се върна и донесе, каквото беше изкарал), запривършваха. Пак ме юрнаха да търся работа, обаче на мен просто не ми върви и това е. То е ясно в коя гадна кучка е причината, вече писах неведнъж - С. магьосницата, нейната отрицателна енергия цял живот ме е спъвала.
Ох, все се отплесвам. Ставаше въпрос за това, че се научих на вкус от сестра си - тя беше моя кумир като дете! После, като отидох при нея, й се досвидя да ми дава от нейните дрехи, а имаше толкова много, мамка му!! Още ме е яд! Имаше 15 чифта маркови очила (е, по втория начин ги имаше, де, на половин цена), а нито един не ми даде. Казваше ми да работя и да си купувам....Мръсница!
Сещам се веднага за другата мръсница - онзи боклук С. Дълго време ми даваше на заем дрехи, като ми се наложи да ходя някъде, пък и други неща: чанта, обувки, гримове. Но ме вбеси веднъж, защото щях да ходя с бившия на сватба на негов приятел. Аз не бях канена, а само гаджето ми, само че като разбрах, че щял да ходи сам, го направих хахав, див и щастлив! Вдигнах го във въздуха и му заявих, че жив-умрял, отивам с него! И той се съгласи, къде ще ходи. Ама ми трябваха официални дрехи. Обадих се на С. да ми даде дългата си черна, вечерна рокля. Тя горката, една си има, кво да я правиш! Само че С. ми отказа за първи път - много пари била дала за тъпата си рокля. Измрънка нещо там....Досвидя й се! Такава вълна на възмущение ме заля, че едва се стърпях да не й тегля една майна! Каква приятелка си, ма? Не знаеш ли, че приятел в нужда се познава? Аз гола ли да ходя, а? Не можех да й се надуя и да я пратя по дяволите, защото трябваше от някъде да се обзаведа с нещо по-стилно като за сватба.
Съгласи се да ми даде само обувки, чанта и един шал, вместо връхна дреха. Аз се нацупих все пак, за да види, че не ми е приятно. Облякох си моята рокля от бала - черна, вталена, по мен, с голямо деколте, много шик. Нахлузих чепиците на С., взех и чантата, обаче шала го прогорих с цигара без да искам, та го орезилих. После й го върнах, но не й казах. Голяма работа, тя ще види, ама няма да прави проблем, щото е патка заспала. Каквото и да й поднеса, тя не се сърди. Овца!
Тръгнахме за сватбата с моя бивш приятел и си скъсах нервите. Много е гадно да не си канен някъде. Той щеше да тръгне без мен! Не съм дала пари за подарък! Е ти какво искаш, бе простак? Нали осигурявам кола, с която да те закарам до провинцията, където трябваше да е тая сватба! Наконтена съм, ще ръся чар около теб, ще ти се възхищават колко красива и шармантна жена имаш. Подарък, моля ти се! Ти за какво си? Нали работиш, ще купуваш ти! Че и на мен трябва да купуваш, какво си се стиснал такъв?!? Ох, изнервям се само като си спомня! По пътя се бихме в колата. На сватбата бях обаче звездата на вечерта. Всички очи бяха приковани в мен! Бях център на внимание! Е, и булката не беше зле, ама....булка като булка. Аз обаче им скрих топката на всички там присъстващи!!! Само че моя умник реши, че няма пари за хотел, та вечерта по никое време трябваше да се връщаме в София. Пак се бихме в колата, ревах...абе отврат! Обаче каквото си наумих, стана! Отидох и аз на тая сватба - като е с жена, ще ходи с нея, няма да ми ходи сам, да му се мятат уруспиите мръсни.
Върнах на тъпата овца боклуците, които бях взела от нея. Нищо не каза за прогорения шал. Като не даваш роклята, на ти сега изгорен шал, да ти дойде акъла! Ха-ха-ха! Оле, кеф ми стана на душата. Обаче тая мръсница повече нищо не ми даде да нося от нейните неща. Голяма работа! И без друго са някакви обикновени обувки, чанти и дрехи. Тя какво си мисли? Милостиня ли ми дава, мамка й? Помагала ми, бреййй!!! Алооо, аз не ти ща помощта, ма! С подаяния не се живее, "приятелко"! (ето така й писах в 1 смс, като я направих за резил, защото тя ми писа само 1, в който ме упрекваше, че като ми помагала, съм била добра с нея и съм й се подмазвала, пък като спряла да дава, съм я обвинила за всички неуспехи в живота си! Мама й мръсна к...ска! Тя ще ми се прави на моралистка! Наврях я на кучето отзад, щото там й е мястото!)
Между другото, веднага си намерих нова приятелка, която ми даваше това-онова. Мъжът й беше богат, водеше я на почивки и екскурзии по островите. Та тая приятелка ме снабдяваше с дрешки като тия, дето ги продават в Мола, ама ги купувала по чуждите страни. Е, старички, разбира се! Тя ги поизносила, пък ми ги дава. Мамка й и на тая мастия, новите си ги къта за нея, а на мен ми дава само използваните парцали...Нищо де, аз стисках зъби и ги взимах, защото си нямам хич дрехи, а пък нейните, макар и употребявани и позахабени, тук-там с петно, са маркови и хващат око. Спях често у тая "приятелка", тя даваше 1-2 години дрехи, обувки и други неща, които не носи, пък накрая ми писна и с нея да се разправям, та й теглих и на нея една майна. Ми така де! Прекалявала съм! Какво ми се надува? Какво, като родителите й били интелектуалци, а мъжа й - богат бизнесмен! Яяяя върви от където си излязла, мухло такава! Аре, чиба от тука!
Така е, човек няма приятели! Заблуждавах се, дълбоко се заблуждавах, че и С. и оная другата са ми приятелки, аз така се раздавах за тях, така дълбоко бях предана на тия лицемерни, долни кучки....ох, боли ме за самата мен, за накърненото ми достойнство и нараненото ми сърце.
А имаше и една друга от категорията "приятелки" - П. Беше ми колежка в университета. Тая пък идиотка се мислеше, че е много важна, защото била художничка, поетеса, много била красива (мога да поспоря, макар че не беше зле), имала ясновидски способности! Добре, че имаше по наследство няколко големи апартамента в центъра на София, а майка й беше някакъв си шеф на голяма фирма. Иначе, моме, ще те питам дали ще се дуеш така и ще ми се фръцкаш дори с пижама на Бенетон. А, като казах Бенетон, та се сещам за един случай, който ме отврати от нея и скоро и на тая П. й теглих един сиктир.
Разчиства си гардероба тя, а аз вися у тях. По едно време реши, че една бяла жилетка Бенетон ще бъде хвърлена, защото не я носела вече. Аз я харесах и поисках да ми я подари, а тая кучка, като видя, че я искам, се направи на търговец! Ебаси наглостта! Реши, че всъщност няма да я хвърля и ако я искам наистина, да й дам 80 лв, защото била маркова, та ми я давала на половин цена, тъй като я е носила. Ха! Бях в потрес! Намразих я от дъното на душата си. Търгашка проклета! Както и да е! Дадох й 80 лв и купих жилетката. Майка ми ме направи за резил тогава, защото толкова струваше едно по-обикновено палто или костюм. Аз я излъгах, че ще си купя много готино яке за зимата. И като ме видя с жилетката, майка ми изпадна в истерия. Зимата изкарах с тая жилетка като връхна дреха и с едно кожено якенце върху нея. Умирачка от студ, ама поне бях с маркова жилетка. Само че П. я отписах тотално. Не я търсих, не й вдигах телефона, когато ми звънеше. Ама тя упорита....звъни ли, звъни. Вдигнах само веднъж, бях в едно кафене. Лелее, като я почнах, като завиках...чуха ме всички наоколо. Тя ще ме работи мене! Тя ще ме прецаква! Като се заобяснява: не съм била права, тя била правила много за мен - у тях съм спяла, яла по дни и седмици....Какво от това? Теглих й една майна и затворих.
Та ето така приключих с приятелките-лицемерки!
А, сетих се и друго: същата тая П. се правеше на съветник-ясновидец, когато бях влюбена в един страхотен пич - май беше някаква мутра, доста по-възрастен от мен. Тя мърмореше, че не е за мен, бил женкар, щял само да ме използва и да ме захвърли. Е, вярно, че само веднъж преспахме и всъщност нищо не се получи, защото аз се сдухах, а пък на него му спадна и после заспахме като брат и сестра. След това пича не искаше да се виждаме, обаче аз знаех, усещах, че това е моята сродна душа - аз бях ин, той - ян. Или май беше обратното. Ин-ян, ян-ин...все тая! Правех му по цял ден и нощ хороскопи, психоанализи, мечтаех за него, ревях на рамото на мръсницата С. Тя уж ме успокояваше, а пък надутата П. ми даваше съвети да спра да го търся, защото не бил за мен. Тая пък ще ми каже! Побърках го от смс-и и скрити обаждания. Аз май от тогава започнах тая практика с смс-ите и обажданията... Не, че имаше ефект, ама поне и на него да му е гадно, не само на мен. Бях влюбена нещастно около 2 години в този мъж. Той ми разби сърцето. След време го разлюбих, освободих съзнанието си от него и скоро С. ме запозна с неин колега, който ми стана още същата вечер гадже. Това е всъщност вече бившия ми приятел - онзи с апартамента, дето му сцепих главата и го гоних с колата по улиците...Е, бях отчаяна, за да ги правя тези дивотии, ама мен никой не може да ме отхвърля така. Разгонвам му фамилията!
Намерих веднъж в телефона му номерата на куп жени. Подивях, полудях, поболях се. Такава ревност ме обзе, че щях да го удуша. Но той побърза да ме изгони. И за да си отмъстя, започнах да звъня на всяка от тези жени - говорех им глупости, разпитвах ги какви отношения имат с моя мъж. Една ми вика, че била негова роднина, да не я търся и да не й плещя простотии. Знам ги аз тези роднини, разни колежки, приятелки, жени на приятели, колежки на майка му и на ...пра-баба му. Кой знае с колко от списъка ми е кръшкал. Ама се отпсувах по телефона, всякакви ги наричах - създадох му куп главоболия поне! Ще има да се обяснява после с месеци....ха-ха-ха!
Нещо ми писна да пиша, нервирам се, като се сетя за старите, травмиращи ме спомени. Отивам да си сипя едно, дано убия мъката по разбитите мечти за щастлив живот..
Из Мемоарите на един простолуд: Една иде...
Из мемоарите на един простолуд: Последни...
08.04.2008 15:42
да чакам ли още продължения?:))
09.04.2008 09:15
